БОЛКАТА

Болката е само част от онова, което ние наричаме проблем. Болката е един симптом, който, в един момент, ние решаваме да споделим с избрания от нас психолог, терапевт или психиатър. Често болката е непоносима. Боли ни. Досега сме се справяли с болката през поведенчески стратегии, за които дори не сме се замисляли. Не сме се замисляли, защото те са като автоматичен отговор на нашата психика срещу нея. Наричат се Бягство от болката, Подчинение на болката и Компенсация на болката (разбирай последното, като да си наденем маска, с която да демонстрираме нещо различно от това, което реално преживяваме, защото, всъщност, се страхуваме другите хора да не забележат нашата слабост). Няма как да не боли, винаги боли, щом се касае за процес, в които участваме с нашите емоции.

Болката е част от нашия проблем. Имаме проблем. Да. Това е нещо нормално, защото, просто, така функционира нашата психика. Да, нормално е да имаме точно този проблем, защото той е отговора на нашата психика във връзка с начина, по който мислим в една конкретна ситуация. Ще се опитам накратко да ви обясня, какво всъщност се случва с нас и, как се заражда проблема. Вижте, ако до този момент всичко е изглеждало що-годе хармонично в представата ни за реалността — семейство, работа, социални контакти.., представете си, че една сутрин се събуждаме и нищо не е вече същото. Вероятно след това, с тревожно чувство ще установим, че нещата, които правим, мислим, както и реакциите на тялото ни, са в тотално несъответствие с реалността. Защо чувстваме страх, тъга, вина, срам, гняв..? Защо една и съща мисъл не спира да се върти в главите ни и не можем да си обясним усещането, че полудяваме, че ни изоставят или отхвърлят..?  Защо сме странни дори в собствените си очи? Защо сме сами и никой не ни обича вече? Защо ни е трудно да се отпуснем и се чувстваме като тенджера под налягане? Къде са всички? Какво правя? Какво се случва с мен? Много и различни въпроси, очакващи своите нови и различни отговори. Различни, защото всички ние сме различни — с различни темпераменти, характери и житейски опит. И там някъде, назад във времето, в нашето несъзнавано, са се формирали едни устойчиви мисловни структури, които се наричат правила. Целта на тези т.нар. правила е да ни предпазят на всяка цена от онези неприятни очаквания, които имаме за себе си, другите и света — че ще полудеем, ще умрем, другите ще ни наранят или унизят.., че света се е превърнал в несигурно място и т.н. И тези правила, в крайна сметка, са вършили прекрасна работа в миналото и до настоящия момент. Прекрасна работа, защото просто не са ни позволявали да изпитаме болката. А болката, разбирай страхът, е във всеки един от нас (но за това в друга тема). Все пак, реалността функционира по собствени закони и, колкото и гъвкави да са били нашите правила, в един момент защитната стена просто рухва. Рухва, защото нещо външно се случва, което ги пропуква, и което не можем да предвидим (те вече не са в състояние да ни предпазват), и по този начин  се разклащат нашите генерализирани очаквания за и към себе си, другите и света. Рухва, защото сме срещнали онзи активиращ стимул, непредвиден в програмата ни за оцеляване – нашите правила и допускания.., непредвиден в нашите клаузи за бягство – и се е оголил онзи детски страх от там и тогава, когато сме нямали никакъв друг шанс да реагираме адекватно. Рухва, и ние без да го желаем се връщаме в един спомен от нашето детство, когато сме били най-уязвими към болката. И днес, като големи хора, изпитваме същата онази болка на малкото дете във всеки от нас, която преминава през генералната идея, че сме необичани или неуспешни, че сме дефектни или жертви.. и т.н. Тези генерализирани и абсолютизирани идеи или очаквания се наричат Основни (базисни) убеждения или вярвания (схеми). Когато това се случи, се отключва нашата негативна реакция, която може да има 4-компонентна структура — една мисъл, която е с тотално изкривена интерпретация на действителността, едно поведение, което би могло да е избягващо, да речем.., една негативна емоция провокирана от начина ни мислене или един телесен симптом, който често катастрофизираме до летален изход за нас самите. И тези 4 компонента са в непрекъснато взаимодействие. С един от тези 4 симптома ние се задвижваме към избраният от нас психолог, психотерапевт или психиатър. И така, нашият проблем, оказва се, че е свързан с начина, по който ние реагираме на  конкретен стимул от реалността.  А когнитивната терапия отговаря недвусмислено на това предизвикателство: Ние реагираме така, защото мислим така!

Ще ми се да ви науча, ако ми позволите, и ако ми се доверите, как да се подчинявате на реалността и, как да сте по-често в нейната светла половина. В светлата й половина, където няма да се потвърдят прогнозите на мисловно изкривените ви очаквания и на вашите страхове. Тогава ще сте в контакт със себе си и потребността си от щастие. Ваша отговорност е да сте творец на собствения си живот. Изисква се усилие, разбира се. Аз мога да поема моята отговорност. А вие готови ли сте да се подчините на потребността си?