Онлайн консултиране

Онлайн консултиране

Да, съществува и такава практика, която е колкото необичайна, толкова и адекватна в контекста на изборите, които правим в живота си. Изчел съм доста парадоксална информация във връзка с този метод на работа – онлайн консултиране, и да си призная, в един момент просто си припомних, че все още живея в България. Ама, видиш ли, ако сте били по-срамежливи, или дори тревожни.., че човек бил по-склонен да общува с компютър, отколкото с друг човек.., че видиш ли – клиент и терапевт се били фокусирали по-бързо върху проблема, когато са във виртуално пространство… Спирам, защото се срамувам да чета подобни словоблудства; спирам, защото е в много-шумен разрез с професионалната ми етика.
Консултирам онлайн само, когато това е неизбежно – живеете в друг град или в чужбина и по някаква причина сте спрели избора си на мен и, във всички случаи, когато поради обективна причина е невъзможно осъществяването на „среща на живо“ – т.е. критерии са важността на проблема и ситуативното ви емоционално състояние, както и временни телесни неразположения.
Онова, което се случва в живата връзка се нарича интеракция. Ние се срещаме с вас и чрез своята емоционалност, която е невъзможно да премине през медията на компютърната програма.  Не може, най-малкото, че възприятието се изкривява, а през метафората на „разваленият телефон“ – това което стига до отсрещния край на връзката може да е тотално неадекватно и извън обективната реалност. В този ред на мисли, терапевтичната връзка се създава в „среща на живо” – между клиента и неговия терапевт/психолог-консултант. Виртуалната среда на онлайн комуникацията не може да измести живия диалог, тъй като всеки участник в терапевтичната ситуация присъства в нея не само с нещата, които казва, а по-важно е как ги казва (експресията на изказа), невербалното му присъствие и различни паралингвистични компоненти, които не толкова прозорливата камера на компютъра ви едва ли е в състояние да обхване. Да, нещо определено ще се случва в онлайн комуникацията, а то може дори да нормализира емоционалния статус на клиента ни, но в никой случай, „то” не може да се нарече консултиране по проблем.
Онлайн консултиране – да, съществува такава практика, но единствено оправдана в контекста на изборите, които правим за себе си като клиенти. Лично аз предпочитам срещите ни да се случват в кабинета ми, освен, ако не изтъкнете свободата на личния си избор. Моля!