Вдишване и издишване

 

Паническа атака

 

ВДИШВАНЕ И ИЗДИШВАНЕ

НАПРЕЖЕНИЕ И ОТПУСКАНЕ

ПАНИКА

 

Един неконвенционален прочит на тревожната болка
паническа атака

Твоята мисъл за страхът ти предизвиква твоята паническа атака. Вгледай се в морската вълна, мен, тя ме научи да издишвам напрежението… повече няма да ти кажа…

Вдишване и издишване… Напрежение и отпускане. Хайде, изкарай го, не бъди стиснат! Убива те, защото го задържаш. Ще се пръснеш! Как да ти помогна да разбереш, че сам си пречиш? Престани да се помпиш!

Неприемането на една паническа атака като сигнал за личностова дисфункция, най-вероятно ще предизвика нова паническа атака.., серия от панически атаки, мисловни катастрофи.., които психиатърът ни без проблем ще отдиференцира в конкретна диагноза.

Вдишване и Издишване… Напрежение и Отпускане. Вземане, Приемане и Даване, ОтдаванеКеф. Айде, без морални „комплименти“, моля! Не сте длъжни да четете! Тука се хиля. Правя го, за да вдигна съпротивите ви на макс. Не ми е смешно, искам само да се събудите за простите неща в живота ни, които често са тънката червена нишка разграничаваща здравето от болестта, нормата от патологията. Искам, и изобщо не ми пука дали ми вярвате. Научете се да вярвате на себе си! Всеки за себе си: Колко искам да съм в щастливото си парче и в диалог с всичките си потребности? За вас не знам, вече плувам необезпокояван от акулите на собствените си невротични страхове. Но ми трябваше време да се науча да плувам.

Вдишване и Издишване… Вдишването е зареждането – вземането от живота, а издишването е подготовката за презареждането – даването, отдаването, подаръка ти към него. Да издишаш е, като да се подчиниш на Живота, като да се довериш на себе си. Метафорично, човешкият организъм притежава акумулаторна батерия с приблизителен живот 70-80 години. Вашата батерия е вашият бял дроб. Колко ще е продължителността на живота на вашата батерия аз не знам, но Производителя (прости ми Господи) винаги е отпускал двайсеттина години остатъчна мощност при правилна експлоатация. Вдишване и издишване. Вземане и Даване. Просто, нали?

Вдишване и Издишване… Вдишвам и Издишвам. Вземам и Давам. Давам, като да отдавам на Господ. Смирено. Напрежение и отпускане.., живот, ЖИВЕЯ.., толкова е просто.

А как е в живота ни? Защо често задържаме дъхът си? Защо се страхуваме да се отдадем, отпускайки се в ръцете на Господ? Защо се страхуваме да му се доверим? Той е Разпределителя (прости ми Господи). Той зарежда батериите. Той е реалността. Нейния Създател. Какво се страхуваме да отдадем в/на реалността? Давайки на Бог, даваш и на себе си. Бог е във всеки от нас. И Той се храни с дъхът на нашето смирение. Да се подчиниш на Бог в себе си е като да се подчиниш на потребността си от щастие, от любов. Това е желанието на Бог за теб, на Бог в теб. От това се нуждаеш и ти! Нахрани Го с доверието си, подчини Му се! Подчини се на себе си! Отдавайки се на Него, ти даваш и на себе си – щастие, любов, отпускане, живот. Давайки доверие на другия, даваш и на себе си, и си в контакт със себе си. Вдишване и издишване. Толкова просто е устроен живота.

Приемам енергията на реалността (напрежението е прекрасно – нагнетява и зарежда ме) и не издишвам емоцията, която тя поражда в мен (не мога да се отпусна, самонаказвам се). Неотдадената, задържаната емоция ще търси своето иронично повторение, за да поддържа динамиката в тялото ни през неосъществената (или частично) фаза на пълното издишване – динамика, която една паническа атака е в състояние да подсигури през едно интензивно катастрофално очакване за не-героичен, налудно-смъртен финал по отношение на нас самите. Как задържаната емоция ще се включи в поддържането на страховата динамика, ли? През също толкова динамичната болка, следствие на катастрофалното ни мислене, разбира се. Динамична болка, която ще се стовари ненадейно върху нашето тяло. И в тази неочакваност се крие и страховитостта на поредната ни паническа атака.

Вдишване и Издишване… Задавали ли сте си въпроса, кое ви кара да очаквате поредната си паническа атака (катастрофа)? Задайте си го! И когато това се случи, и сте отново в ада в главата си, моля ви, този път, изкрещете я тази стискана въздишка. Тази паническа атака.., изкарайте я навън с гръм и трясък! Починете си от нея най-сетне! Заслужавате почивка, отпускане, релакс. Заслужавате да са ваши реалности, а не ваши фантазии.

Напуснете я тази роля на жертва! Не ви приляга. Или предпочитате да не ви говоря толкова строго, а да съм в добре познатата ви желателност, с каквато сте привикнали да се храните? Или да включвате хистеричната си маска на моралисти вдетенени в детайли около темата за подредеността в живота ви? Подреденост, контрол, а видя ли докъде я докара с този перфекционизъм? Айде, майната му на реда! Майната им и на другите! Издишайте ги най-сетне тези мисли за другите! Мислете за себе си! З-а с-е-б-е с-и! И не забравяте, че другите също мислят за вас, но само когато имат нужда от вас. И това не е лицемерие. Просто не мислят като жертви. Не мислят като вас. Научили са се да издишат страхът си и не са егоисти като вас.., болни от себе си егоисти. И точно сега е момента да издишате, за да ме опровергаете. Ако, пък, ви е трудно да се справите сами, моля, потърсете помощта на психолог или психотерапевт – те са обучени да реагират своевременно и адекватно в ситуации като вашите.

Може би се нуждаете от съжалителното ми съчувствие? ОК, тогава разкарайте този текст от главата си! Не съм вашият човек! Стоя зад думите си в чисто професионален ангажимент, през работата ми с човешката болка (психолог съм), колкото и клиширан да е този израз. Не сте длъжни да ми вярвате, ваше право си е, ваше преживяване за реалността. Но проверихте ли си реалността, преди да я отхвърлите? Ами, ако някой в действителност желае и знае как да ви помогне? Хайде, без лигавщини, това е част от новия път. Никой няма да направи вашият избор.

Вдишване и Издишване… Вземане – Даване, Приемане – Отдаване Напрежение и Отпускане. Абе, кеф! А вие заслужихте ли си го? А да живеете?

Задържаната емоция (най-вече потиснат гняв) все по-често ще се трансформира в тревога. Нека не ви звучи странно, защото сте го чували вече някъде. Ами, не ми вярвайте и си останете в чуването! Аз също вече не вярвам, че имате желание постепенно да се откъснете от медикамента, че искате отново да си припомните какво е да сте себе си, в здравето си. Странно, нали? Някакво си „шибано“ дишане да ме извади от болестта? Ами стойте си в напрежението на пренатегнатата си и инатлива същност.

Ако не опитаме да погледнем себе си от позицията на здравото дете във всеки от нас, чиито психо-телесен хомеостазис е заложен като конституция още с раждането ни, ние нямаме никакъв шанс да променим начина по който се вглеждаме в света, преживявайки го. В такъв случай тази история е за едни други хора, които не мислят толкова твърдоглаво-рационално, и за още едни, които са имали смелостта да разрушат мостовете на фармацевтичната култура към себе, и на културата и морала изобщо. Морала, този „мръсен, гаден червей“, хранещ се с вашето самочувствие, с вашата самооценка… морала, който налага общоприетата хипноза за това кое е правилно и кое не. Да, мисля го и го чувствам, щом го споделям с вас. Споделям го от своя опит. Издишам го без страх.

Айде, стига де! Искате ли да знаете КАК да живеете без страховете си? Добре, ами, започнете да се учите сами. САМИ, по дяволите, а не през някой друг! Опита през другите вече го имате и той ви струва хипнозата, в което сте сега. Не, по дяволите, не се шегувам.., а това е моят начин да ви кажа колко много сте се объркали. Моят начин да ви попитам: Защо не ви се живее нормално? Защо не ви се живее?

И сте чували толкова много за дишането, и как то е в основата на заболяването ви… описано е – през повърхностното дишане до хиперкатмията всичко отдавна вече го знаете. И какво от това, ви питам? Какво като го знаете? А какво правите с това си знание? Защо вашата паническа атака не се разсее в това знание? Знаете, нали? А тогава защо сте толкова стиснати на емоции? Защо не давате? Защо не издишвате това напрежение? Защо не нахраните с него реалността, а продължавате да храните страхът си?

паническа атака

Изненадващо и гневно ни посича тя, без оглед на време и място… и боли… и в страхът си забравяме да издишаме болката си, и тържеството на поредната паническа атака продължава да изнасилва съзнанието ни

Имате го гнева, имате го и страха, насъбирали сте толкова много през годините. Сякаш ви е страх да се разгневите на Господ? Не, спокойно, Господ е във вас, помним това, и поради това, разгневете се на себе си, за да омилостивите Бог във вас. Издишайте я тая болка и нахранете реалността с нея! Издишайте я тая болка и нахранете с нея бъдещето, за да престане то, веднъж завинаги да ви въвлича в ненужна информираност за случващото се с вас, другите и света, през катастрофалния вътрешен диалог в главата ви. Вдишване и издишване. И бъдещето е сито. Майната му на бъдещето! Издишваме.., и настоящето е сито. Сито е, защото вече не си измислям, че моята паническа атака е по-голяма от мен самият. Господ, реалността и аз сме сити.., нахранени от моята даваща личност. От мен, човека, който се научи да дава и да отдава себе си за каузата наречена – моето психично здраве.

Давам, следователно съм приел да ти доверя страхът си. Давам, следователно съм приел да се подчиня на страхът си. Давам, следователно съм приел смирено да се доверя на собствените си потребности, защото само така си давам, отдавам, подарявам здраве. На себе си. Моите потребности, не твоите, са в основата на моето здраве.

Разбрах колко е важно да се грижа за себе си, за тялото си, за мислите си, колко важен съм си аз. Разбрах, и се чувствам по-добре, когато се случи да бъда повлечен от негативна емоция, защото се научих да се доверявам на преживяването й от начало до край. В края е издишането. В началото също. Вече знам това, защото се научих да издишам правилно, защото си подарих нов ритъм на живот. Победата се нарича здраве.

Някои от вас, все още не приемат тази проста динамика, поднесена в този прост семантичен ред и решават за по-сигурно – ривотрил и трициклични. Наричам това право на личен избор, но, аз лично бих заложил на психосоматиката – т.е., ти си болен от себе си, френд.. хайде на бас! И се впускаме в дирене на аргументи.., и продължаваме да бягаме от себе си… Всъщност, аз с теб съм се отказал да споря отдавна, и знам че няма как да ме разбереш от първия път. И като казвам това, нямам пред вид че си тъп или инфантилен. Просто си прекалено много-закърнял от напътствия. Сега си роб, на твоите панически атаки, а последните все по-често ще играят право хоро около тях/теб, щото вече не чувстват съпротивата на правилата ти. А жертвата в центъра на мегдана си ти. Твоите напътствия вече са сринати от реалността. Твоите панически атаки вече ще диктуват целия ти преживелищен опит от тук насетне, дорде не се светнеш да правиш нещо различно. Гадно, а! Живота не е гаден, приятел! Прекрасно място за случване е, ако се научим да даваме. Взел съм, дал съм.., ще взема, ще дам… и с даването следва една магия на отпускане, която трае толкова кратко, но достатъчно, за да ти напомни, че си жив. Да, потребността ми от живот изисква непрекъснатите ми усилия и само отпускането ми дава надежда и гаранция за поредното вдишване.

Вдишване и Издишване… Тук е мястото да уточним, че така се е случило в живота ни, че нашата имунна система, там и тогава, е завършила своя защитен цикъл, и в нейната защитна формация е бил заложен преживелищен отговор срещу поведението ни на отпускане (пълното, а не онова частично издишване, което всички толкова добре познаваме).., т.е. била е заложена способността ни да издишваме правилно – да издишваме до пълното изпразване на белите ни дробове от ненужното напрежение, от ненужния ни за живота въглероден диоксид. И имунната система ни възнаграждава със здраве. Кеф отвсякъде.

Известно ни е, че въглеродния диоксид е отрова за организма ни. Задържането му в белите дробове и последващото му транспортиране до главата ни през кръвта, опосредстват зараждането на един от основните симптоми в цикъла на почти всяка паническа атака – чувството за замаяност – помните го – онова телесно усещане, скоро след което катастрофизирате през мислите си до налудни или смъртоносни тенденции по отношение на вас самите. Метафорично, склонни ли сте да приемете, че неиздишаната отрова е, всъщност, вашият страх, който толкова свенливо пазите само за себе си? Страх, който винаги ще ви държи в напрежението на последното вдишване. Дали е предпоследно или последно? Страх, с който вече сме свикнали да живеем в няколко квадрата защитено пространство. Страх, който ни отдалечи и разруши социалните ни контакти, и превърна вечно очакваното мнение на другите за нас в единственото реалистично. Изобщо, в такава измислица сме живели досега, че не само ми иде да издишам всичко насъбрано, докато ме заболи белия дроб от пълното изчерпване на напрежението там, но ми се ще да го изкрещя това напрежение. Мощно и агресивно:

– Защо допуснах да живея в мазохизъм толкова време!?

– Толкова ли съм тъп, наистина!?

– Що за морал е, всъщност, който никога не е покривал моя ценностен ред!?

– Стига вече, омръзна ми да живея в консерва!

И го изкрещявам това в ефира, в който всички останали го правят по своя си начин.., където всички останали реализират своето отдаване и подсигуряват през него последващия цикъл на вдишването, на живота. Вдишване и издишване, в живота съм.., толкова е просто. И поляритета в тялото и психиката ни е в баланс, и ние сме живи, само защото сме се научили, че когато вземаме, реалността очаква от нас и да отдаваме. Вдишване и издишване, просто е. 

Да влезем в една фантазия, че нашата имунна система е изградена от нашите правила и допускания. В нея, обаче, по някаква обективна причина, която откриваме в релационния терен на нашето детство (където се е случвало нашето възпитание), не е включена (заложена) способността ни за пълно разреждане на белите ни дробове. Т.е., нещо там и тогава е възпрепятствало нашата спонтанност до степен да се страхуваме да я проявяваме и по-натам в живота си. Да се страхуваме дори да дишаме нормално, щото видиш ли, това пак си е своеволие.., спонтанност.., авторитетния наказател ще ме санкционира. Затова, сега, може би, но не напускаме фантазията си, нашата имунна система се бори срещу нас самите (автоимунен комплекс), защото мозъкът ни твърде отдавна е приел за норма (правило) неспонтанния начин на случването ни в реалността. И ще се защитава до край, защото основната функция на имунната ни система е да ни предпазва от посегателства върху личността ни, а такива се преценява, че са налице, когато проявената спонтанност се оцени от защитния софтуер на нашите правила като своеволие. Ама, нека това си само моя фантазия. Моя фантазия, срещу която противопоставям симптомния комплекс дефиниран като паническа атака.

В един по-широк смисъл, обаче, смятам, че страховете ни са предиктор на почти всички познати болести. Дали продължава да не ви допада този психосоматичен аспект на развитие на симптома, на болестта? Не е задължително. Но да ви питам тогава, защо сте диагностицирани с паническо разстройство от толкова години вече? Защо не съумяхте да се справите с вашите панически атаки, за които безбройни специалисти от различни медицински направления се произнесоха категорично, че сте в превъзходно телесно здраве? Защо? Защото сте в съпротивата си да се излекувате.

А, дали пък не се кефите да сте в прожекторите на другите, защото така получавате всичкото им внимание? Е, боли, тревожността е много-интензивна понякога, но това е цената на вниманието, което там и тогава никога не сте получавали. Струва ли си да плащате тази цена? На жертвата? Човека, който всички да съжаляват в болестта? Не знам за вас. Защото, и ако сега не схванете тънката граница между соматично (телесно) и психично здраве, Господ да ви е на помощ. На помощ, защото медикамента не е решение, а животоспасяваща ви интервенция, която по някакъв начин временно гарантира психичната ви цялост. По някакъв начин. И тя не е вечна, освен ако това не е съзнателния ви избор. А отдолу ще продължава да си седи несвършената работа с личността ви. Работа, която е приоритет на вашия психотерапевт. Не сме наивни, че можем да се справим сами, нали? Вече не, след толкова безплодни опити.

Вдишване и Издишване… паническа атака?… издишване… спокойствие… приемане и отдаване… паническа атака? Твърде шантаво ли ти звучи всичко това? Ама, ти си господар на изборите, които правиш, френд. Аз съм такъв само по отношение на моите собствени, и честно да ти кажа, пет пари не давам за твоя инат. Ей на, Господ ми е свидетел, че се опитах да ти дам. Да ти покажа как се дава – не е задължително да е пожелателен контекста. Не е задължително, понеже такъв ми е стила на изказ, различен и обусловен от моя характер, не от твоя. Сега, аз издишах своята болка и все още чакам теб и твоята малка/голяма паника да избухнеш в ефира, в негодованието на/от собствените ти правила. Не ми пука за това, съпротивлявай се колкото искаш! Ти, от самото начало знаеше, че ще боли, но продължаваш да предпочиташ болката на твоята паническа атака, пред болката от повторното преживяване на емоцията, която я предизвиква. Емоцията, която не ти позволява да се отпуснеш. Неиздишаната емоция. Невъздъхнатата емоция. А е толкова просто: вдишване и издишване.

Знам обаче и нещо друго. Знам, че поне един страдащ ще се закачи за това съдържание, а това означава, че има смисъл.., и в един момент просто ще проумее: „Възможно ли е да е толкова просто! Възможно ли е да съм бил толкова твърдоглав, толкова дълго време? Възможно ли е аз сам да съм пречел на себе си да започна живота си на чисто?“ Не знам, аз отговорност нося единствено за себе си. Твоята паническа атака е твоя отговорност. А когато вие поемете вашата, възможно е пътищата ни някъде да се кръстосат и да споделим съвместната си отговорност, но в планове с щастливи изходи. Съвместната ни отговорност има една едничка цел – да сме в едно добро психо-телесно здраве, за да се случваме в щастието на живота си – удовлетворени, отпуснати и заредени за поредното си вдишване.

Вдишване и издишване, толкова е просто. Едното просто не е възможно да съществува без другото. Двата цикъла се компенсират взаимно – след напрежението, тялото ни винаги се нуждае от отпускане.

И ако даваш, не го прави, за да впечатлиш някого с инструменталната си показност, а го прави заради самото даване. Прави го заради себе си. Да дам, като да издишам.., като да ми олекне, защото ще имам нужда от тази лекота след малко, когато тръгна в поредното си движение в и към реалността.

– Давали ли сте си сметка, колко често не ви е достигал въздуха?

Давали ли сте си сметка какво кара дъхът ви да секва?

А какво ви говори това на вас?

– Предложете ми поне една метафора за „недостиг на въздух“!

– Поради каква причина въздуха не ви достига?

– И когато това се случи, вие се чувствате как точно?

– Разлейте се в тази емоция, отдайте й се напълно. Приемете болката й. Тя е вашата болка. И ми разкажете за нея. Разкажете ми, като държите нещо много просто в главата си: и да дишам, докато разказвам. И да дишам, докато живея. И това ще е първата ви самостоятелна крачка към свободата на автономността. Тогава, излезте от тясното пространство на защитеното си място и погледнете към широкия екран навън. Реалността ви очаква, за да започне прожекцията на вашия филм. Отдай й се, нека те погълне! След малко тя ще стори същото за теб. Ще вземам, няма друг начин.. и ще давам.., напрягам сеотпускам севдишване и издишване, толкова е просто. Кой спомена паническа атака? Какви 5 лева? Толкова е просто да се живее.

Запитай се: Какво не мога да приема?

– Запитай се: Защо ми е трудно да се лиша от………..? Какво е то?

– Какво ако напусна защитеното си пространство?

Прости въпроси. Твоите въпроси. Не в този ред и не тези конкретно. Не спирай да питаш и да се вглеждаш в себе си от различни житейски ситуации! Не спирай да търсиш отговори! Темпото за справяне при всички е различно, но ти не се сравнявай с никого.., вече не.., вече никой не иска това от теб. Защото си свободен.

(Благодаря на Гергана Данева и Александра Красимирова за тематичните фотографии)

Петър Петров, психолог, Варна, декември, 2016

This article has 7 comments

  1. Привет от Мичиган, 
    Г-н Трифонов случайно попаднах на Вашия сайт и тъй като удавникът и за сламка се хваща реших да Ви пиша. Синът ми е зависим от залагания на машинки. Той е на 33 години и се питам дали може да Ви потърси за помощ. Благодаря предварително.
    С уважение
    Надя Калчева

    • Здравейте Надя,

      Ще бъда максимално директен с Вас: бих започнал да работя със синът Ви, но предварително уточнявам, че онлайн-консултирането си има своите лимити. Това не е отказ. Свържете се с мен, за да ги изговорим нещата. Skype: kazus13000 тел. 0888130393

      Поздрави,
      Петър Трифонов Петров

  2. миглена димитрова
    вторник 10 януари 2017, 11:40 am

    Г-н Трифонов,от сърце ви благодаря за статията ,която ме респектира,и за кой ли път ме убеждава да търся и да позная моя лек и начин на справяне.Аз съм на 56г.и от дете /незнаещо и неживяло кой знае колко/получавам панически атаки,които в годините въз основа на вече действителни житейски случвания ,се превърнаха в постоянен страх,ужас и постоянно очакване на смърта ,моята и на най -свидните ми хора/има си причина здравословна за да го преживявам по този начин/,въпреки че живота си върви нормално ,децата ми са достатъчно здрави и продължават своя път,успешно и достойно,съпругат ми и аз също сме достатъчно здрави,НО ужасът и страха са ме парализирали,чета ,мисля,работя върху всичко това от години ,със съдействието на психиатри и малко на психолози,без резултат.Зная че от тук нататък започват трудните житейски моменти ,и това ме кара да се приобщя към категорията на възрастния самотен човек и да изживявам бъдещите неволи и събития/сценариите които създавам са апокалиптични/,знам че преча не само на себе си но създавам нелицеприятна обстановка и около мен .Не мога да се справя.За първи път се осмелявам да пиша и споделям по този начин.Дано не предизвиквам тягостно раздразнение у вас ,но ви моля ако е възможно,провокирайте ме,посъветвайте ме,раздрусайте мозъчното ми затлачване,защото не виждам вече по какъв начин /извън лекарствата /да се справя ,а ми се ще да си спомня и усмивките ,и целите ,и свободата да мисля за утре да се върне ,пък дори и за краткото време от тук нататък,което е заложено да изживея.

    • Тягостно раздразнение? Не, Милена, респектира ме желанието Ви за промяна, за спонтанност, усмивки и свобода. Не е случайно, че мислите по този начин, в личността си твърде дълго сте приютявали едни ригидни клишета, които са били основен мотив на обичайното Ви поведение. Жертва сте на правилата си, но не само, защото споменахте и за обективна причина по отношение на катастрофалните си интетрпретации. Изход има. Винаги има. Обадете ми се, ще поговорим като приятели. Щастлива!

  3. Изключителна статия. Ако бяхте по близо до града, в който живея а той е Асеновград с удоволствие щях да Ви посетя. Е съжалявам.

  4. Здравейте, г- н Петров. Аз също страдам от панически атаки, чудесни са техниките за дишане, но при мен хич не се получават. Имам невроза на слънчевия сплит и всичко там е перманентно сковано, не дишам нормално. Имам мн телесни усещания, все едно се разпръскват електрически импулси по органите ми от посоката на слънчевия сплит. Постоянно си мисля, че съм мн болна, а лекарите не се заинтересовани да разберат какво ми е. Гледам малкото си дете и постоянно се обвинявам, че не съм добра майка, заради състоянието ми. В безизходица съм… не зная какво да правя вече. Нервната ми система реагира остро дори на съвсем обикновенна настинка. Моля да ми помогнете.

    • Здравейте Стеляна,

      Техниките за дишане имат предимно нормализиращ ефект, макар че една от причините за поддържане на паниката е заложена и в погрешното дишане – или твърде повърхностно, горе (хипервентилация), или – със задържане при един от циклите (обикновено издишването). Ще работя с Вас. Обадете ми се, за да чуя още малко подробности. Телефонният ми номер ще намерите в контакти.

      Поздрави,
      Петър Петров

Leave a Reply