Реалността на болката

 

 

Реалността на болката

… на страховете ни

 

(една не-притча за позитивните сламки в живота ни)

Не сме безразлични към себе си, защото сме приели реалността на болката.

Щеше да боли, знаехме това преди да скочим в реалността на собствения си живот. Знаем и друго: без болка няма движение напред.

 

   Подкоровата древност не е особено приветлива за позитивни емоционални приливи, противопоставяйки се свирепо на съблазнителната им хлъзгавост. Зареден с търпение за война, снишавам мислите си до помнеща се флажолетна поредица и, нищо че не чувам радостите в настоящето – бях се втурнал да ровя все по-дълбоко в кладенеца на бездънната си непознатост. Боли, знаех че ще боли. Знам. Помня, че се гмурнах към дъното, но недоверието продължи да отброява в минорна фраза ритъма на наивната ми представа за реалност. И за по-сигурно, о, аз толкова много съм чел, докосвал, преживявал и боледувал от себе си, че решавам да татуирам новата емоционална партитура директно върху привидната си щастливост, собствената, за да се подсигуря срещу болката от условната любов на всички заинтересовани от мен.

           Да, имам право да съм различен понякога – това разтърсва старата ми личност и, като да е парче от моето смирение, май. Естествено, ако съм искрен в нескръбта си по безгрижното и някак лекомислено и условно детство. Кой знае? Цицката отдавна е пресъхнала, а недоверието в автономното начало продължава да тиктака в рефлекса на обичайната ми ненаситност..,  лакомия: Искам всичко, сега и веднага! Имам ли нужда от психотерапевт? Или психиатър? Не знам. Те колко познават болката?

     Горе е долу, долу е горе – извън движението по вълната не срещам никой, заслепен от самоироничността на великана в главата ми. Затворих едното си око и назидах циклопа в мен за непрестанното мислене в метафори: – Бъди директен, еднооко копеле! Метафорите в малките часове към утрото убиваха и последната надежда за ново начало.

      Отдавна беше време за сън. Сън, който отдавна отлагаше единственото си предназначение – забравата на миналото. Сън, в който Отливът обещаваше да разкрие окованият за дъното протест срещу безразличието. Безразличие. Към себе си. В контакт с безразличието си. С миналото.

         Настоящето продължаваше да търси гаранции за обичаност в основанията на миналото. Емоциите не можеха да се предвидят. Те, емоциите, все ни заливаха неочаквано. Мислите си играеха с телата ни и с болката ни. Телата ни също провокираха мислите ни с болката си. С другата болка. Старата болка, която ревниво се съхраняваше във всяка телесна клетка. Думите са това, което са – контролирани безсмислици и заемки от циничния морал на извратената постмодерна карикатура на реалността. На позитивната реалност. Имам ли нужда от психотерапевт? Не знам. А той, колко познава болката? Другата болка. Психотерапевт, нали, не позитивен моралист. 

           Мислите ли, че е толкова лесно да се живее в реалността на болката? А в нейната лудост? Моля, споделете опита си с мен, но този път без притчи и източни позитивни насоки за живеене и случване. Съвет от вас не търся, само откровение през личния ви опит. Моля!

        Реалността не чака отчет, нито оценка. Реалността е свързана с качеството на болката, която изпитваме. Болката е, която ни задвижва към удовлетворяващата реалност. Често наричаме тази болка – страх. Без реалността на болката, на страха, няма живот с отворени очи, има мижане.

           Дали сме в живота или в неговата жалка позитивна пародия? За вас не знам. Знам, обаче, че не е толкова трудно да сме адекватни на и в реалността. Адекватни на страховете си. Този път, да се опитаме да бъдем различни. Различни, не безразлични. Разликата поражда разлика.

 

Петър Петров, психолог, психотерапевт

Варна, май, 2016

3 коментара

  1. Без болка няма израстване и помъдряване. Понякога трябва да ни заболи.

  2. Здровейте, Благодаря! За чудесният ви исказ, и за свободата, с която се изразявате! Надявам се да имам възможността да се срещна с Вас. За мен беше любов от първа среща!Еврииикаааа!!! Още веднъж! Благодаря, и наистина се надявам да имам тази дългоочаквана (има ли НЯКОЙ!!!Поомощ)  възможност да поговоря с някой, който да ми помогне в ровенето! Като покопаеш на по дълбоко имаш нужда от някой да ти каже: “ Ще ти помогна да стигнеш до дъното!, иии Обратно. Как беше пътуването? – Сигурно! Голямо удоволствие за мен да ви открия! Без дъх изчетах почти всички публикации.Блатодаря! 

Leave a Reply