Стреса в съвременното общество
Съвременното общество е на стресираните хора. Стресът е навсякъде – около и вътре в нас. Макар да е естествена биологична реакция, чиято хомеостатична цел е да мобилизира организма ни при заплаха за неговата цялост, продължителното му действие може да има сериозен негативен ефект върху физическото и психическото ни здраве.
Влиянието на стреса далеч надхвърля субективното преживяване и се отразява върху функционирането на множество системи в организма. Особено интересен е начинът, по който психоемоционалното напрежение се „превежда“ в телесни симптоми чрез невроендокринни механизми. Този процес стои в основата на редица психосоматични разстройства, които представляват не само диагностично, но и терапевтично предизвикателство.
Целта на това непретенциозно изследване е да очертае основните невроендокринни механизми, чрез които стресът въздейства върху човешкия организъм, и да анализира последиците от неговото хронично протичане в контекста на психосоматичните разстройства. Ще се спра както на физиологичните процеси, съпътстващи стресовата реакция, така и на клиничните ѝ проявления и възможните подходи за нейното овладяване с цел ограничаване на соматизацията (телесните ѝ прояви).
Механизми на стреса: От възприятие до физиологична реакция
Ето как работи стресът в тялото:
Когато усетим опасност се включва алармената ни система – това е частта от мозъка наречена амигдала (бадемовидно ядро). Тя веднага сигнализира на хипоталамуса, който е като команден център, който пък изпраща химичен сигнал (CRH) към хипофизата – малка жлеза в подкорието на мозъка. Тази жлеза отговаря на друг химичен сигнал (ACTH), който пътува по кръвта до надбъбречните жлези, разположени над бъбреците.
Надбъбречните жлези започват да произвеждат хормона кортизол, който е и основното „гориво на стреса“. Кортизолът подготвя тялото ни за справяне с наближаващата реална или очаквана опасност, като увеличава енергията ни, изостря вниманието ни и елиминира процесите, които не са спешни в момента.
Това е като верижна (каскадна) реакция в тялото, започваща от мозъка и стигаща до хормоните, които променят начина, по който действаме при стрес.
Едновременно с кортизоловата верижна реакция в тялото ни се активира и симпатиковата нервна система – частта от нервната система, която подготвя организма за действие. Тя кара надбъбречните жлези да произведат два бързодействащи хормона – адреналин и норадреналин.
Тези хормони причиняват незабавни промени в тялото:
- Сърцето ти започва да бие по-бързо
- Кръвното ти налягане се повишава
- Зениците ти се разширяват, за да виждаш по-добре
- Дишането ти става по-учестено
- Мускулите ти се напрягат, готови за действие
И се включва механизма борба или бягство и това е нашата вградена първична реакция на опасността, развила се през хилядолетията на човешката еволюция.
Тези физиологични промени – ускорения пулс, по-бързото плитко дишане и напрежение в мускулите – са много полезни, когато действително има непосредствена опасност и трябва да реагираме бързо, например да избягаме или да се защитим. Това е начинът, по който тялото ни се подготвя за предстоящ екшън, за да повиши шансовете ни за оцеляване.
Проблемът се случва, когато тази „алармена система“ остане включена дълго време, след като реалната опасност е вече преминала. Това се случва най-често при хроничен стрес – когато сме под напрежение дни, седмици или дори месеци наред, без реална външна заплаха.
По-често причината за този хроничен стрес не е самата ситуация, а начинът, по който мислим за нея. Например, мисли по типа „никога няма да се справя“ или „всички ще ми се смеят“ могат да накарат мозъка ни да възприема нещо абсолютно незначително като истинска заплаха. Обичайно тези мисли остават неосъзнати, което ще рече, че ги приемаме за напълно реални и значими, дори да не са обективно верни.
Когато, обаче, тялото ни дълго време остане в това напрегнато състояние, започват да се появяват различни физически проблеми като главоболие, болки в гърба, високо кръвно налягане, проблеми със съня, стомашно-чревен дискомфорт, а понякога и по-сериозни заболявания. Това е така, защото организмът ни не е създаден да бъде постоянно „нащрек“. Така функционират психосоматичните разстройства.
Затова е важно да се научим да разпознаваме кога сме под влияние на ирационални мисли и да търсим начини да се справяме със стреса – чрез различни форми на релаксация, разговори с близки, спорт или работа с психотерапевт или психолог. Когнитивно-поведенческата терапия е незаменима в това отношение.
III. Хроничен стрес и ефекти върху тялото (психосоматични разстройства)
Продължителното активиране на HPA-оста (хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос) води до трайно повишени нива на кортизол – основния хормон на стреса. Това оказва неблагоприятно влияние върху много органи и системи в организма.
В метаболитен аспект, високите нива на кортизол стимулират процеси като глюконеогенеза (образуване на глюкоза от не-въглехидратни източници) и повишават инсулиновата резистентност. Това увеличава риска от развитие на метаболитен синдром, захарен диабет тип 2 и затлъстяване.
Сърдечно-съдовата система също страда – постоянната симпатикова активация води до повишено артериално налягане, уголемяване на сърдечния мускул и увреждания на кръвоносните съдове. Така се увеличава рискът от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.
Имунната система първоначално се потиска от кортизола, но при продължителен стрес може да се стигне до дисбаланс, при който тя става хиперактивна и се увеличава рискът от автоимунни заболявания.
На ниво централна нервна система хроничният стрес може да доведе до увреждане на хипокампа – област в мозъка, важна за паметта и ученето – както и до намалена неврогенеза (образуване на нови нервни клетки) и когнитивни нарушения. Чест симптом са затрудненията с концентрацията, паметта и вземането на решения.
Хроничният стрес често води до промени в поведението – като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, емоционално хранене и проблеми със съня, които допълнително влошават здравословното състояние.
IV. Психосоматични разстройства: Клинични прояви и диагноза
Когато говорим за психосоматични разстройства, мислим за състояния, при които психични фактори водят до появата, задълбочаването или поддържането на физически симптоми. Типични примери са синдромът на раздразненото черво, фибромиалгията, функционалната диспепсия, хроничната болка, псориазисът и дори хипертонията.
Често предизвикателство при тези заболявания е липсата на структурни или лабораторни отклонения, което обърква както пациентите, така и медицинските специалисти. Въпреки това, патофизиологичните изследвания доказват, че при тези състояния съществуват реални промени – например в централните механизми за обработка на болката или в реакцията на HPA-оста.
Диагнозата се поставя основно чрез изключване на органични заболявания и преценка на психосоциалните фактори, които съпътстват симптомите.
V. Подходи към управление на стреса и превенция на соматичните състояния
Управлението на стреса изисква цялостен подход, който често комбинира психотерапевтични, поведенчески и, при необходимост, медикаментозни методи.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е една от най-добре проучените психотерапевтични модалности стъпваща на реална доказателствена база и един от най-ефективните методи за работа с психосоматични разстройства. Тя учи хората да разпознават автоматичните си негативни мисли и кохнитивни изкривявания, които често стоят в основата на една порочна интерпретация на една, иначе тривиална ситиация, респективно в основата на стреса. С помощта на терапевта пациентите развиват по-здравословни начини за реагиране и справяне със стресовите ситуации.
Майндфулнес-техниките – като медитация, фокусирано дишане и упражнения за осъзнатост – също се доказват като ефективни за намаляване на физиологичните прояви на стрес (сърцебиене, напрежение в мускулите, главоболие, стомашно-чревни прояви) и подобряване на емоционалния баланс. Те помагат човек да бъде по-осъзнат „тук и сега“ за/към/в настоящия момент и да намали прекомерното мислене (инвестиране на излишна психична енергия) за миналото или бъдещето.
Когато стресът е придружен от тревожни или депресивни разстройства, антидепресантите от групата на селективните инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) действат благоприятно върху психосоматичните състояния, като значително могат да облекчат както психичните, така и телесните (соматични) симптоми.
В разискването на психосоматични разстройства и състояния, не по-малко важни са и немедикаментозните интервенции: редовната физическа активност, качественият сън и социалната подкрепа от близки хора са изключително важни за справяне със стреса и за предпазване от развитието на телесни оплаквания.
Най-добри резултати се постигат чрез индивидуален и цялостен (холистичен) подход, който отчита специфичните нужди и особености на всеки човек.
VI. Случай от клиничната практика: Пациент с фибромиалгия и хроничен стрес
Мария е 42-годишна служителка в отдел „Човешки ресурси“ на голяма компания. Насочена е към психотерапия от ревматолог, след като в продължение на месец съобщава за разпространени мускулни болки, постоянна умора, нарушения в съня и затруднения с концентрацията. Проведените лабораторни и образни изследвания не откриват органична причина за оплакванията ѝ.
По време на клиничното интервю се установява, че Мария изпитва бърнаут – синром на професионално прегаряне, резултат от високите изисквания на работното място, липсата на автономия и нерешени конфликти в екипа. Тя споделя и за хронична тревожност и чувство за вина, че не успява да отговори на очакванията. Налице са и депресивни симптоми – анхедония, плачливост и социална изолация.
Психологическата оценка разкрива високи нива на невротизъм и перфекционизъм, както и затруднения в справянето със стреса. След консултация с мултидисциплинарен екип е поставена диагноза фибромиалгия с психосоматични характеристики, като се отчита ключовата роля на хроничния стрес и нарушената регулация на HPA-оста.
В терапевтичния план е включена когнитивно-поведенческа терапия. Мария участва и в групова психотерапия през метода психодрама с елементи на майндфулнес и телесно ориентирани практики. Препоръчани са ѝ умерена физическа активност и подобряване на съня. В рамките на четири месеца се наблюдава значително подобрение – както в усещането за болка, така и в качеството на съня и настроението.
Този случай показва как хроничният психоемоционален стрес може да се отрази на тялото чрез невроендокринни механизми и да предизвика функционални оплаквания без органична находка. Той подчертава значението на холистичния подход, който съчетава медицински и психологически интервенции, насочени не само към симптомите, но и към подлежащите психосоциални фактори.
VII. Заключение
Връзката между психиката и телесното здраве е сложна и изключително важна. Стресът, чрез активиране на невроендокринни механизми като HPA-оста, оказва широко въздействие върху целия организъм. Когато е хроничен, той води до функционални и структурни промени в метаболитната, сърдечно-съдовата, имунната и нервната система. Именно по този път възникват психосоматични разстройства, при които психологическият дистрес се проявява във физически (соматични) симптоми.
Важно е да се подчертае, че психосоматичните симптоми са напълно реални и не трябва да бъдат подценявани или разглеждани като „въобразяеми“. Ефективното справяне с тях изисква интегриран, интердисциплинарен подход, който съчетава медицински и психологически стратегии. Само така може да се постигне възстановяване на хомеостазата, подобряване на психичното състояние и цялостния баланс в живота..
Ако усещате симптоми на хроничен стрес или психосоматични оплаквания, консултирайте се със специалист или научете повече на моята страница.
Използвана литература
Chrousos, G. P. (2009). Stress and disorders of the stress system. Nature Reviews Endocrinology, 5(7), 374–381. https://doi.org/10.1038/nrendo.2009.106
Creswell, J. D., & Lindsay, E. K. (2014). How does mindfulness training affect health? A mindfulness stress buffering account. Current Directions in Psychological Science, 23(6), 401–407. https://doi.org/10.1177/0963721414547415
Dhabhar, F. S. (2014). Effects of stress on immune function: the good, the bad, and the beautiful. Immunologic Research, 58(2), 193–210. https://doi.org/10.1007/s12026-014-8517-0
Dimsdale, J. E. (2008). Psychological stress and cardiovascular disease. Journal of the American College of Cardiology, 51(13), 1237–1246. https://doi.org/10.1016/j.jacc.2007.12.024
Fava, G. A., & Sonino, N. (2010). Psychosomatic medicine: Emerging trends and perspectives. Psychotherapy and Psychosomatics, 79(6), 333–338. https://doi.org/10.1159/000318293
Gabbay, V., Klein, R. G., Alonso, C. M., Babb, J. S., Nishawala, M., De Jesus, G., & Hirsch, G. S. (2010). Immune system dysregulation in adolescent major depressive disorder. Journal of Affective Disorders, 123(1–3), 68–73. https://doi.org/10.1016/j.jad.2009.08.021
Hofmann, S. G., Asnaani, A., Vonk, I. J. J., Sawyer, A. T., & Fang, A. (2012). The efficacy of cognitive behavioral therapy: A review of meta-analyses. Cognitive Therapy and Research, 36(5), 427–440. https://doi.org/10.1007/s10608-012-9476-1
Kyrou, I., & Tsigos, C. (2009). Stress hormones: Physiological stress and regulation of metabolism. Current Opinion in Pharmacology, 9(6), 787–793. https://doi.org/10.1016/j.coph.2009.08.007
Liston, C., McEwen, B. S., & Casey, B. J. (2009). Psychosocial stress reversibly disrupts prefrontal processing and attentional control. Proceedings of the National Academy of Sciences, 106(3), 912–917. https://doi.org/10.1073/pnas.0807041106
McEwen, B. S. (1998). Protective and damaging effects of stress mediators. New England Journal of Medicine, 338(3), 171–179. https://doi.org/10.1056/NEJM199801153380307
Steptoe, A., & Kivimäki, M. (2012). Stress and cardiovascular disease. Nature Reviews Cardiology, 9(6), 360–370. https://doi.org/10.1038/nrcardio.2012.45
Ulrich-Lai, Y. M., & Herman, J. P. (2009). Neural regulation of endocrine and autonomic stress responses. Nature Reviews Neuroscience, 10(6), 397–409. https://doi.org/10.1038/nrn2647
Van Houdenhove, B., & Egle, U. T. (2004). Fibromyalgia: A stress disorder? Psychotherapy and Psychosomatics, 73(5), 267–275. https://doi.org/10.1159/000078843
