Да прегърнем тревогата си

Приемам ставащото с мен, моите паник атаки

Тук съм, сега.., в себе си… и приемам ставащото с мен.., а то не се нуждае от оценка

Тук и сега – да прегърнем тревогата си

 

ПАНИК АТАКИ

 

Паник атаки

Как нашето ДА – тук и сега – обезсмисля тревожното ни преживяване. Тревожност, която е логично следствие на начина, по който, през мислите си, катастрофално интерпретираме едни най-нормални телесни симптоми.

Тук и сега. Тук съм сега, в себе си. И приемам ставащото с мен. А то не се нуждае от оценка. Мислите ми не се нуждаят от оценка. Реакциите на тялото ми не се нуждаят от оценка. Чувствата ми не се нуждаят от оценка. Симптомите са такива каквито са – приемам ги. И детето в мен ги приема. Това е моят спонтанен и играещ зрител, за който знам толкова малко. Това е моят Аз, който е спокоен и разтворен в усещането за цялостност.

Казвам едно голямо ДА на страха в тялото ми. ДА.

Казвам едно голямо ДА на страха в мислите ми – ДА.

Казвам ДА на чувството на Страх. ДА, ДА… ДА… И приемам случващото се с мен. Аз обичам всичко, което се случва с мен:

  • случва се да се страхувам – ДА;
  • случва се да мисля едни преувеличени неща за случващото се – ДА;
  • случва се, понякога, да усещам тялото си в прахта, още преди да се е случило каквото и да е – ДА… ДА;
  • усещам тъмната си половина, усещам и светлината в мен – приемам, че са части от едно цяло, което е самата обективна реалност;
  • приемам, че понякога се налага да се докосна до дъното, за да се изтласкам след това по-леко до светлината;
  • приемам, че всичко, което се случва с мен е един безкраен процес наречен живот; да, ДА;
  • приемам живота такъв какъвто е… приемам и страховете му.

Радостно е, когато човек повярва на себе си.., радостно е, когато човек се пусне и до дъното.., защото има какво да си вземе от там.

Тук и сега. Тук съм сега, в себе си.., за да прегърна тревогата си и да се опитам да заживея с нея, като смирено й се доверя. Тук съм сега, в себе си и със себе си, тук и сега, с тревогата си, но този път мисълта за бъдещето не разклаща емоционалната ми същност, защото прогледнах, че човек е както творец на своите проблеми, така и техен уникален лечител.

Петър Петров, психолог, Варна, юни, 2016

 

Leave a Reply