Ефективни методи за лечение на Обсесивно-Компулсивно Личностово Разстройство (ОКЛР) и Обсесивно-Компулсивно Разстройство (ОКР) – част седма

Разбиране на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР): Основни понятия и контекст

Сходството в имената на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и обсесивно-компулсивно личностно разстройство (ОКЛР) може и да създава объркване, но това е само привидно, защото тези две състояния са много различни в същността си. ОКР е тревожно разстройство, отличаващо се с натрапчиви мисли (обсесии) и повтарящи се поведения (компулсии), докато ОКЛР е личностово разстройство, свързано с манифестен перфекционизъм, твърде строги правила и силна нужда от контрол.

ОКР е сравнително добре известно и разпознаваемо в България, докато ОКЛР остава в значителна степен непознато и недооценено като диагноза. В действителност ОКЛР, не само че не е разновидност на ОКР, а напълно самостоятелно разстройство, което може да окаже сериозно влияние върху живота на страдащите от него. 

Хората с ОКЛР често се сблъскват с натрапчиви мисли, свързани с необходимостта от съвършенство и контрол. Тези два симптома обикновено се оказват сериозна пречка в междуличностните им отношения, професионалния им живот и цялостното психично здраве.

Ще се опитам да изсветля разликите между двете състояния, акцентирайки върху симптомите, диагностичните критерии, влиянието им върху ежедневието, но най-вече върху наличните методи за лечение и превенция. Освен това, ще се фокусирам и върху няколко терапевтични подхода, като специално внимание ще бъде отделено на схематерапията. 

Схематерапията е  съвременен терапевтичен подход разработен от Джефри Янг. Призната е като един от най-ефективните методи за лечение на личностови разстройства. Обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР) е такова разстройство.

Личностовите патологии са сложни състояния, които влияят значително върху начина, по който хората възприемат себе си, другите и света около тях. Въпреки сходството в имената на тези две, иначе, коренно различни психични състояния – ОКР и ОКЛР, настоящия текст цели да повиши осведомеността преди всичко около недостатъчно добре познатото обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР). Така че, ще се опитам да направя една относително детайлна дисекция на обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР) и, как се извършва неговата диагностика, какви стратегии могат да подпомогнат хората в справянето с предизвикателствата, които то поставя. Поради сходството в имената, както и ангажимента, произтичащ от доста амбициозното заглавие, чувствам се задължен да предложа и по-задълбочено обсъждане на класическото обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Това ще позволи да се подчертаят ключовите разлики между двете състояния, които изискват и различни терапевтични подходи за ефективното им лечение.ду двете състояния, които изискват и различни терапевтични подходи за ефективното им лечение.

Диагноза: Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е тревожно разстройство, за което са най-характерни нежеланите натрапливи мисли, които в някои случаи могат да ексалират до т.нар. обсесии и повтарящи се действия, наречени компулсии/ритуали. 

Хората с ОКР извършват тези действия през вярата, че това ще отслаби тревожността, която изпитват и увредата, която натрапливо/обсесивно се проявява в мислите им ще се дематериализира. Точно така, те често са обсебени от това очакване за увреда (интрузия) и правят каквото правят (компулсии), но лошите сценарии са само временно притъпени. Ефекта не е дори плацебо, защото вярата при плацебо ефекта е доста по-ефективна. Сякаш тези хора правят каквото правят, за да дематериализират апокалиптичните си прогнози, но като да не вярват искрено, че от това има полза. Сякаш го правят по навик от един момент натам. 

Например, страхът от микроби може да накара човек да вярва, че ако не поддържа съвършена хигиена, това ще е пагубно за хората от семейството му. Подобно мислене може да доведе до прекомерно миене на ръцете или дезинфекциране.
Отговорността за вина не може да бъде поета в никакъв случай и по никакъв друг начин. Ритуала е този начин и той трябва да бъде извършен, дори с цената на прогресивен дискомфорт. Да, не отричам че нещо друго може да се случи с тези значими за мен хора, но е важно аз да не съм отговорен за това.

Класически симптоми на ОКР включват:

• Страх от замърсяване: Водещ до прекомерно почистване.
• Натрапчиво подреждане: натраплива нужда от симетрия и всичко да бъде на “правилното” си място.
• Ритуални проверки: Например, ще проверя дали съм заключил входната врата 5 пъти или ще се върна 5 пъти да проверя дали съм изключил котлона.
• Религиозни и морални обсесии: Свързани с прекомерно чувство за вина. Например – Господ ще ме накаже, ако си позволя да се забавлявам на фона на толкова много бедни хора по света.. респективно ритуала не закъснява – трябва да ползвам/консумирам изключително само вещи и храни, които не ми доставят удоволствие. Ако се забавлявам, лошите неща с близките ми ще започнат да се случват..

Разпространение и влияние върху живота

ОКР засяга между 1% и 3% от световното население. Обсесивно-компулсивното разстройство най-често се проявява в юношеството или ранната зряла възраст, но може да се отключи и в по-късна възраст. Освен че ОКР е едно от най-честите и най-тревожни разстройства, но то може да засегне хора от всички възрасти, полове и социални слоеве.

Хората с ОКР, често изпитват интензивен стрес и тревожност, които затрудняват нормалното им функциониране в различни области на живота.

– Професионална ангажираност: Понижената концентрация и натрапчивите ритуали могат да се окажат сериозна пречка, която в значителна степен да намали производителността на тези хора и да затрудни изпълнението на поставените им задачи. Обичайният за страдащите от ОКР страх от провал, под който ще открием един характерово зададен перфекционизъм, често ще ги кара да избягват определени работни задължения, а някои дори напускат работа.

– Социални контакти: Честото избягване на социални ситуации, поради страха от осъждане, натрапчивите им мисли или компулсивните им повведения, може да доведе до социална изолация и отчуждение, които от своя страна допълнително усложняват психичното им здраве и могат да активират коморбидна патология, която е често срещана  –  ОКР вече си ходи със социално-тревожно разстройство.

– Лични отношения: ОКР може да се окаже генератора на напрежение и конфликти в личните ви отношения. Съвсем обичайно е партньорът ви, семейството ви като цяло и приятелите ви да не разбират какво преживявате и поради това да се чувстват безпомощни в опита си да ви разберат. А непрекъснатата необходимост да разяснявате онази “логична” за вас динамика в мислите ви, която ви кара да правите разни “странни” в очите на другите неща, често ще ви натоварва поради това и може да е причина за недоразумения и конфликти в личните ви отношения.

Диагноза: Обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР)

Обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР) е психично разстройство, характеризиращо се с ригидни поведенчески и мисловни патерни (вярвания), които в най-висша степен опосредстват и начина, по който тези хора взаимодействат със света около себе си. Основните характеристики на ОКЛР включват:

– Прекомерен перфекционизъм: Хората с ОКЛР живеят в перфекционизна. В идеята, че постигнатото от тях трябва да е с съвършено, а това е твърде грандиозен резултат, който преследват и, който винаги ще затруднява изпълнението на всичко, с което се захванат. Тази нужда да са безупречни винаги води до забавяне или дори до пълно неизпълнение на задълженията им. Защо? Защото тези хора, освен че никога не им стига времето, те никога не са доволни и от крайния резултат. Вярват, че никога не са положили достатъчно усилия, за да постигнат идеалния завършек. Самия идеален резултат, не почти, а винаги се оказва недостижим стандарт.

– Невротична нужда от контрол: Пълна липса на спонтанност, за сметка на силно желание да управляват ситуациите и действията на другите около тях. Липсва ли точно определена структура, разбира се превантивно зададена, спрямо която да се случват нещата, които са планирали, тези хора стават изключително неспокойни, а това може да породи сериозно напрежение или конфликти.

– Ригидност: Ригидността в мисленето и поведението на хората с ОКЛР затруднява адаптирането им към нови обстоятелства или промени в околната среда. Те често предпочитат познатото, а новите ситуации могат да предизвикат у тях значителен дистрес.

А най-съществената разлика между обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), хората с ОКЛР е, че вторите възприемат тези си черти като част от своята личност. И те казват, това съм аз, такъв ми е писано да бъда. Това е нормата.

Ключови белези

• Его-синтоничност: човекът вижда стилa си като „правилен“.
• Пермaнентно и в различни контексти; започва от ранна зрялост.
• Води до конфликти, неефективност и стрес въпреки усилията.

Диференциация с ОКР

ОКР: натрапливи мисли и компулсии, преживявани като нежелани.

ОКЛР: чертите са характерови, без задължителни натрапливости/ритуали.

Разпространение и влияние върху живота

Обсесивно-компулсивно личностно разстройство (ОКЛР) е по-разпространено от ОКР. Статистиката сочи, че засяга между 2% и 8% от населението. Хората с ОКЛР често изпитват затруднения в междуличностните си отношения и на работното място. Техният стремеж към перфекционизъм, прекомерно внимание към детайлите и, като цяло, контролиращата им същност може да доведат до конфликти с околните, както и до затруднения при работа в екип или изпълнение на задачи в срок. Тези черти сериозно влияят както на професионалния, така и на личния им живот.

Основни разлики между ОКР и ОКЛР

– Да потвърдя общоприетото лаическо мнение, че ОКР е на върха в йерархията на тревожните състояния и разстройства ще е непрофесионален подход към темата. Лично за мен критерия за степента на тревожната болка е пряко корелиращ с личността на страдащия, разбирайте с неговата семейна митология – правила и вярвания. ОКР е тревожно разстройство характеризиращо се с натрапчиви мисли (обсесии) и повтарящи се ритуални действия (компулсии), които индивидът изпитва необходимост да извършва през вярата, че това ще намали тревожността му. От друга страна ОКЛР е личностово разстройство. То се отнася до устойчиви модели на поведение и мислене, които включват перфекционизъм, нужда от контрол и трудности в делегирането, липса на гъвкавост във взаимоотношенията и ежедневните задачи.

– По отношение осъзнатостта на проблема, симптомите при ОКР са его-дистонични – това ще рече, че тези хора обикновено осъзнават, че техните обсесии и компулсии са ирационални или прекомерни, но изпитват силна тревожност, ако не ги изпълнят. Докато симптомите при хората с ОКЛР са его-систонични, което ще рече че те са по-скоро неосъзнати като ирационални/прекомерни или най-общо пречещи им, затова те често преценят своето перфекционистично и свръхконтролиращо поведение като правилно/нормално и дори необходимо.

– Емоционалния фон, на който се разгръщат симптомите при ОКР говори за много интензивна тревожност предизвиквана от натрапливите мисли, като компулсиите само временно облекчават тревожното напрежение. А при ОКЛР е налице емоционална ригидност и склонност към раздразнителност в ситуации, които застрашават нуждата от контрол или ред.

– Честотата на симптомите при ОКР е епизодична и обичайно се обострят при стрес, докато симптомите при ОКЛР са постоянни и дълбоко вкоренени в личността на индивида. 

– ОКР може да доведе до сериозно нарушаване на ежедневната ни професионална и социална активности, поради времето изразходвано най-вече в компулсивни дейности в опити да се неутрализират катастрофичните прогнози в натрапливите мисли/интрузии. ОКЛР от своя страна предполага неизбежни проблеми в междуличностните отношения и в професионален план поради ригидността, перфекционизма и критичността към себе си и другите.

– Интервенциите при ОКР предимно терапевтични, но не изключват и биологично лечение. ОКР се преодолява с когнитивно-поведенческа и експозиционна терапия (ERP) и не изключва медикаментозната схема при по-обострени състояния, докато ефективни при ОКЛР са схематерапията, психодинамична и други терапевтични подходи, насочени предимно към промяна на личностовите черти. Всеизвестно е, че медикаментите при личностовите разстройства са с нулева ефективност.

Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Основните методи за лечение на ОКР:

Експозиционна терапия: Тази техника, утвърдена в когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), помага на хората да се справят със страховете си чрез постепенно и контролирано излагане на мислите, ситуациите или обектите, които преди това са предизвиквали интензивна тревожност или са водили до компулсивни действия. Основната идея е, че чрез градираното и многократно излагане на източника на страха се стига до хабитуация – процеса на адаптиране или привикване към стимула – т.е. интензитетът на тревожността постепенно и трайно намалява. Привикването изисква достатъчно време… хабитуацията е процес.

Например, при човек с натрапливи мисли, свързани с перфектен ред и симетрия, изпитващ интензивна тревожност, когато обектите не са позиционирани „правилно“, експозиционната терапия би могла да включи постепенното му излагане на ситуации, които нарушават този ред. Пациентът може да бъде помолен да наблюдава онези предмети на бюрото му, които са умишлено позиционирани „неправилно“ – например химикалка добавена под страничен ъгъл, или разпръснати в безпорядък книги. Въвлечен в процеса на терапия, той ще се учи да толерира чувството на дискомфорт и тревожност, съпътстващи експозицията му на тези фрустриращи ситуации, в които го лишаваме от възможността да направи компулсията си за „установяване на ред“. Процеса продължава докато тревожността му не стихне по един естествен начин с времето. Целта е да се помогне на пациента да разбере, че тревожността му няма да го „завладее“ и че няма нужда от компулсивни подреждания, за да се почувства по-добре. Добрата експозиционна терапия води категорично до един единствен резултат – непотвърждаване на очакванията на пациента.ия по отношение на обичайните/класически проявления на обсесивни мисли онагледени в табличен вид:

Експозиционна терапия при натрапливи мисли

1. Страх от заразяване: 

– бактерии, вируси – Докосване на дръжки на врати, пари или използване на обществени тоалетни, без да се измиват ръцете след това. Целта на експозицията е уязвимия постепенно да започне да се преминава към докосване на боклук, обществен транспорт или други „замърсени“ обекти. Да се толерира тревожността, свързана със замърсяване, и да се намалят ритуалите (миене на ръце и дезинфекция най-често). 

– чрез социални контакти – Пациентът се ръкува с друг човек или сяда на място в обществен транспорт, без да използва дезинфектант след това. Постепенно задачите включват по-дълго излагане на социални контакти. Целта на експозицията е да се намали тревожността от социални контакти и нуждата от избягване или ритуали след взаимодействие.

– с токсични вещества – Пациентът докосва предмети, които изглеждат „замърсени“ с химикали без да мие ръцете си след това. Постепенно се увеличава трудността чрез излагане на „по-опасни“ замърсители. Идеята е през градираната по трудност експозиция да се изгради толерантност към тревожността, свързана с възможността за замърсяване, и да се намалят ритуалите. 

2. Страх от причиняване на вреда на близки – Държане на нож или друг остър предмет в присъствието на близък човек, въпреки натрапчивата мисъл, че може да го нарани. Постепенно включване на по-дълго време с ножа или използване на ножа за рязане на храна. Цели се да се изгради увереност, че мислите не водят до действия, и да се намали избягването на остри предмети.

3. Страх от причиняване на злополука –  Оставяне на дома, без да се проверява дали печката е изключена, дали вратата е заключена, или дали уредите са изключени. Постепенно се увеличава времето, в което пациентът толерира несигурността. Целта е да се намали нуждата от проверки и да се толерира несигурността относно възможността за грешка. 

4. Страх от неприемливи сексуални мисли – Пациентът чете новини или гледа сцени, свързани със сексуални престъпления, или се излага на стимули, които предизвикват натрапчиви мисли (напр. сцени с голота), без да се опитва да анализира или успокоява себе си. Целта е да се намали тревожността и нуждата от уверяване, че мислите не водят до фактическо случване.

5. Страх от богохулни мисли или религиозно нарушение – Четене на религиозни текстове или стоене в близост до религиозни символи (напр. кръстове), докато се толерират натрапливи мисли за богохулство, без опити за „поправяне“ чрез молитва или извинение към Бог. Целта е да се приеме, че мислите не са опасни, и да се намали тревожността, свързана с тях.

6. Страх от асиметрия или неподреденост – Пациентът умишлено оставя предмети в хаотичен ред (например книги на рафта, дрехи в гардероба или прибори на масата) и устоява на желанието да ги подрежда. Постепенно се преминава към по-големи предизвикателства (напр. разхвърлян дом). Целта е да се намали тревожността, свързана с нуждата от симетрия и подреденост, и да се преодолее желанието за коригиране.

7. Страх от причиняване на пожар или наводнение – Пациентът оставя вода да тече за 1 минута или изключва печката без да проверява 3 пъти. Постепенно се увеличава сложността на задачата, например излизане от дома, без да се проверяват уредите. Целта е да се толерира несигурността относно възможността за злополука и да се намали ритуалното проверяване. 

8. Страх от говорене на неприемливи думи – Пациентът си представя, че казва обидна или неприемлива дума в социална ситуация, без да се опитва да предотврати този сценарий чрез ритуали. Постепенно задачата може да включва реално произнасяне на „неутрални“ думи в присъствие на други хора. Цели се да се намали тревожността, свързана с натрапливите мисли, и да се осъзнае, че те не водят до реални действия.

ERP – терапия:

ERP: Методът „експозиция (излагане) на стимула и предотвратяване на реакцията“ е златен стандарт за лечение. Реакцията, за която става дума в този контекст е самия ритуал (компулсията). Излагането на стимула и предотвратяването на реакцията е утвърден терапевтичен метод, използван за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Той е част от инструментариума на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и се състои от две основни стъпки:

1. Излагане (Exposure): Пациентът постепенно се сблъсква със ситуации, мисли или обекти, които провокират натрапливото му до обсесивно мислене и тревожност. Това се прави градирано и контролирано, за да се увеличи чувствителността към тези стимули чрез процес на привикване, наречен хабитуация 
2. Предотвратяване на реакцията (Response Prevention): Пациентът се учи да избягва извършването на натрапчиви действия или ритуали, които до момента са използвани, за да успокои тревожността си. Това подпомага прекъсването на порочния цикъл между обсесиите и компулсиите.
   Хората с ОКР често попадат в капан: обсесивните мисли предизвикват тревожност, която временно се облекчава чрез натрапчиви действия. ERP е насочен към прекъсване на тази връзка.
   Основни принципи на ERP:
   – Стъпка по стъпка: ERP започва с по-лесни ситуации и постепенно преминава към по-предизвикателни. Този процес се нарича „йерархия на излагането“ и се адаптира към изискванията на пациента.
   – Подкрепа от терапевта: Изграждането и прилагането на подобрението се извършва в контролирана среда, като терапевтът осигурява насоки и подкрепа, за да направи процеса по-безопасен и ефективен.
   – Практическа насоченост: ERP включва реални ситуации от живота на пациента, които провокират обсесии и компулсии, за да може той да пренесе наученото в ежедневието си.

Разлики между експозиционната терапия и ERP

Експозиционната терапия и ERP (Exposure and Response Prevention) са тясно свързани, но има важна разлика:

Експозиционна терапия:

• Фокусира се само върху излагането на тревожни стимули
• Използва се при различни тревожни разстройства
• Цели се намаляване на тревожността чрез привикване
• Не включва задължително превенция на реакцията

ERP:

• Комбинирана експозиция с превенция на реакцията
• Специално разработена за ОКР
• Акцентира върху спиране на компулсивното поведение
• Работи едновременно с двата базови симптома на ОКР:
  • Обсесии (чрез експозиция)
  • Компулсии (чрез превенция на реакцията)

Накратко: ERP е специализиран вид експозиционна терапия, която добавя ключови компоненти за предотвратяване на компулсивната реакция. Това я прави по-ефективнa конкретно за ОКР.

Медикаментозна терапия: Антидепресанти, като SSRIs, често се предписват за овладяване на тревожността. Настоящото разискване не изключва биологичното лечение, но не смятам, че е удачно да се дискутира наравно с психотерапетичните подходи предвид заявката на тематичния обхват.

Лечение на обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР)

Лечение на обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР) през призмата на схематерапията

Схемите, описани от Джефри Янг и Джанет Клоско в „Reinventing Your Life“ (1993), са дълбоко вкоренени модели на мислене, емоции и поведение, които се формират в детството, но оказват влияние и върху живота ни като възрастни. Те възникват, когато основни емоционални нужди – като сигурност, любов, приемане или автономност останат неудовлетворени. Авторите наричат тези схеми житейски капани, защото те ни задържат в цикъл на повтарящи се проблеми и болка, дори когато искаме да се освободим от тях.

Както Янг и Клоско пишат:

Житейските капани се коренят в преживявания от детството. Те се формират, когато нещо е било лошо за нас – когато сме били изоставяни, критикувани, прекомерно предпазвани, малтретирани, изключвани или лишавани от важни неща в живота си.

Тези ранни преживявания създават убеждения, които стават част от нашата идентичност. Схемите влияят на начина, по който възприемаме себе си и света, и често ни карат несъзнателно да пресъздаваме същите болезнени ситуации. Авторите обясняват:

Дори след като излезем от средата, в която тези капани са се формирали, често несъзнателно пресъздаваме сходни ситуации, в които отново изпитваме болка, пренебрежение, отхвърляне или контрол.

Схемите не само продуцират нашите мисли и чувства, но и действат като филтри, през които виждаме реалността. Те често водят до самосаботиращи поведения и трудности в отношенията. Дори когато изглежда, че имаме всичко – успех, уважение, стабилност – често не можем да се насладим на живота или да повярваме в собствените си постижения.

Както авторите подчертават:

Схемите са като клопки, които ни задържат в миналото. Те ни карат да виждаме света през изкривена перспектива и да вярваме, че нашите негативни убеждения са истина.

Въпреки че схемите могат да бъдат мощни и устойчиви, те не са неизменни. Чрез осъзнаване, работа върху тях и промяна на старите когнитивни модели и поведенчески автоматизми, е възможно да се преодолеят житейските капани и да се изгради по-пълноценен живот.

И за да се затвърди знанието за схемите: те представляват закостенели модели на мислене, емоции и поведение, които се формират в ранна възраст в отговор на основни емоционални нужди – като сигурност, свързаност и автономност. Когато тези нужди не са били удовлетворени, се развиват нефункционални схеми, които могат да се активират в зряла възраст и да опосредстват ригидни и неприспособими модели на поведение.

В процеса на терапията се използват когнитивни, емоционално-фокусирани и поведенчески техники за промяна на тези схеми. Например, терапевтът може да прилага техники като „ограничено повторно родителстване“, което предоставя на клиента емоционална подкрепа и сигурност, необходими за преодоляване на ранните травми.

Схематерапията е особено ефективна при личностови разстройства като обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР), където ригидността, перфекционизмът и контрола са доминиращи характеристики. Чрез работа със схемите, които поддържат тези черти – например схемата на „провал/неуспех“ или „наказателност“ – се постига по-голяма гъвкавост в поведението и подобрение в междуличностните отношения.

Лечение на ОКЛР през схематерапията предполага:

1. Откриване на дълбинните причини

• Хората с ОКЛР често са със закърнели убеждения, като:
  • Всичко трябва да е перфектно.
  • Не трябва да правя грешки.
  • Трябва да контролирам всичко.
• Тези винаги убеждения се формират в детството, като обичайния релационен терен е, ако човека е израснал в среда с много високи изисквания или критика. Схематерапията помага да се осъзнае произходът на тези мисли.

2. Работа с емоциите

• Хората с ОКЛР обичайно потискат емоциите си и се стремят да избягват ситуации, в които могат да изглеждат уязвими или декомпенсират тази си уязвиност, като се опитват да контролират всичко около себе си.
• Терапията подпомага познаването и приемането на техните емоционални нужди, като потребността от любов, приемане и душевен мир.

3. Идентифициране на всички личностови аспекти

Схематерапията се фокусира върху различни аспекти на личността, които се активират в определени ситуации. Сред тях са:

• Критичният глас, който ни внушава, че не сме достатъчно добри и поставя под съмнение нашата стойност.
• Изискващият глас, който непрекъснато изисква съвършенство. Този глас поставя прекомерно високи и често недостижими стандарти, водещи до чувство на натиск, тревожност и хроничен стрес.
• Уязвимото дете е онази част от нас, която се свързва с усещане за несигурност, страх и безпомощност. То носи в себе си емоциите и ранимостта, възникнали от преживявания на отхвърляне, изоставяне или липса на подкрепа в миналото.

Целта на терапията е да помогне за постигането на баланс между тези вътрешни „гласове“ и да създаде по-здравословен и подкрепящ вътрешен диалог. Това позволява на човек да се освободи от саморазрушителните модели и да изгражда по-добро отношение към себе си и света.

4. Промяна на вредните убеждения

• Някои убеждения, като „Грешките са неприемливи“ или „Всичко трябва да бъде под контрол“, могат да се окажат изключително вредни, тъй като създават ненужен натиск и страх от провал.
• Схематерапията помага за развиване на по-гъвкаво мислене, като учи, че грешките са естествена част от живота и не водят до катастрофални последици. 

5. Развиване на нови поведения

• Чрез поведенчески експерименти и ролеви игри схематерапията подпомага хората да усвоят по-здравословни стратегии за справяне със стреса.
• Например, терапията може да се фокусира върху приемане на несигурността или върху допускането да се извърши нещо, което не отговаря на перфектния стандарт. Това насърчава по-реалистичен и устойчив подход към предизвикателствата.

6. Подобряване на отношенията с другите

• Перфекционизмът и нуждата от контрол често водят до трудности във взаимоотношенията, като създават напрежение, конфликти и емоционална дистанция.
• Схематерапията насърчава развитието на състрадание – както към себе си, така и към другите. Това подпомага изграждането на по-здравословни, устойчиви и подкрепящи връзки.

Психодинамична терапия и лечение на ОКЛР

Психодинамичният подход при лечение на ОКЛР (обсесивно-компулсивно личностово разстройство)

Психодинамичният подход е особено ефективен за разбиране и лечение на ОКЛР (обсесивно-компулсивно личностово разстройство), тъй като се фокусира върху осъзнаването на несъзнавани конфликти, мотивации и преживявания, които лежат в основата на ригидността, перфекционизма и прекомерната нужда от контрол. Този терапевтичен модел разглежда ранните житейски преживявания, включително взаимодействието с родителските фигури, формирането на личностните структури и дезадаптивните поведенчески модели на индивида.

Според психодинамичната теория поведението и убежденията, характерни за хората с ОКЛР, често произлизат от ранни преживявания, при които основните емоционални нужди – като сигурност, автономност, свързаност и одобрение – не са били удовлетворени.

Например, индивидите с ОКЛР често са израснали в семейна среда, която е поставила прекомерен акцент върху постиженията, дисциплината и реда, докато емоционалната връзка и изразяването на чувствата са били игнорирани или дори санкционирани. Това може да доведе до изграждането на вярвания по типа Аз съм стойностен само ако съм съвършен или Несъвършенството води до отхвърляне. В резултат на това тези индивиди развиват механизми за справяне, базирани на контрол, ригидност и самодостатъчност, които целят да смекчат усещането за вътрешна несигурност и страх.

Тези ранни преживявания могат също да доведат до потискане на емоции като гняв, тъга и несигурност, които се считат за „неприемливи“. Вместо да бъдат изразени, тези емоции се трансформират в обсесивни мисли или компулсивно поведение, което създава усещане за контрол и стабилност.

Примери от клиничната практика

Например, човек с ОКЛР може да сподели в терапията своята тревожност, когато нещата не вървят „по план“. Терапевтът може да изследва как този страх се свързва с ранно преживяване, при което детето е било критикувано за грешки или е получавало похвала само при постижения. Чрез осъзнаването на този модел клиентът може да започне да се освобождава от необходимостта да бъде постоянно перфектен и да приеме, че грешките са естествена част от човешкия опит.

Ефективност и комбиниране с други методи

Изследванията показват, че психодинамичната терапия е особено ефективна, когато се комбинира с когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) или схематерапия. Докато КПТ се фокусира върху симптомите и тяхното управление, психодинамичният подход разглежда дълбоките личностови структури, които поддържат тези симптоми. Тази интеграция позволява постигането както на краткосрочно облекчение, така и на дългосрочна промяна.

Дългосрочната психодинамична терапия показва своята ефективност при работа с личностни разстройства, включително ОКЛР, като води до значително намаляване на симптомите и подобряване на качеството на живот.

ОКР и ОКЛР – роля на превенцията

Превенцията играе ключова роля в минимизирането на въздействието на тези разстройства върху живота на засегнатите лица. Ранното разпознаване и адресиране на симптомите е от изключително значение, особено при ОКР, където тревожността и натрапчивите мисли често се засилват с времето. В тази връзка, информираността на родителите, учителите и общопрактикуващите лекари за ранните признаци на тревожност и натрапчивото поведение може да доведе до своевременна намеса и да предотврати развитието на по-тежки форми на разстройството.

При превенцията на ОКЛР фокусът е върху ранното идентифициране на поведенчески черти, свързани с перфекционизма и ригидността. Образователните програми, които включват развитие на емоционална интелигентност и гъвкавост, могат да помогнат на индивида да изгради здравословни механизми за справяне със стреса и несигурността.

Превантивните инициативи, като управленски семинари и програми на работното място, насочени към управление на стреса и когнитивни стратегии, също могат значително да намалят риска от развитие на ОКЛР. Тези програми подпомагат изграждането на умения за справяне със стресови ситуации, както и развиването на по-голяма гъвкавост в мисленето и поведението, което е ключово за предотвратяване на ригидността и перфекционизма, характерни за ОКЛР.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и обсесивно-компулсивното личностно разстройство (ОКЛР) са две сложни и значително различни състояния, които изискват внимание, разбиране и индивидуализирани терапевтични подходи. Въпреки че и двете разстройства могат сериозно да повлияят на качеството на живота на засегнатите лица, съвременните методи за диагностика, лечение и подкрепа предлагат ефективни решения за справяне с тези предизвикателства. Т.е., лечение на ОКЛР и ОКР са реалистични прогнози, а не митологеми.

При ОКР, фокусът е върху намаляването на тревожността и управлението на натрапливите мисли и действия чрез когнитивно-поведенческа терапия, медикаментозно лечение, в частност, и други интервенции. От друга страна, при лечение на ОКЛР, работата е насочена към дълбоки личностови модели, които затрудняват адаптацията и взаимоотношенията. Това изисква дългосрочен и по-дълбок подход, който помага на индивидите да изградят по-гъвкави и здравословни стратегии за справяне.

Разбирането на съществените разлики между двете разстройства е от изключителна важност не само за ефективното лечение, но и за създаване на подкрепяща среда за засегнатите лица. Превенцията също играе ключова роля – ранното разпознаване на симптомите, както и образователните и управленски инициативи, могат да предотвратят задълбочаването на тези състояния.

Въпреки предизвикателствата, свързани с ОКР и ОКЛР, с правилната терапия, подкрепа и подходящи стратегии за справяне, хората могат да постигнат значителни подобрения в качеството на живота си. Това включва възможността да изградят по-устойчиви взаимоотношения, да управляват по-ефективно стреса и да постигнат по-голямо удовлетворение от ежедневните си дейности.

Съвременните достижения в областта на психичното здраве дават надежда, че тези разстройства не само могат да бъдат управлявани успешно, но и че хората, които живеят с тях, могат да водят пълноценен и удовлетворяващ живот.

А дали си уязвим/а към ОКР или ОКЛР? Може да провериш ⏰👉🔥 ОТ ТУК (линк).

Инструмента няма клинична стойност, но предвид, че се позовава на някои от базовите симптоми и при двете разтройства е достатъчно ориентиращ в посока предприемане на последващи действия. Но, в контекста на това, ЗАЩО Е ВАЖНО, ще ви припомня една световна статистика: ОКЛР е по-разпространено от ОКР. Статистиката сочи, че засяга между 2% и 8% от световното население, докато данните за ОКР са, че засяга между 1% и 3% от същото население.. По някаква много странна причина в България тази статистика не важи, най-малкото, че почти никой извън психиатричната гилдия не е чувал за ОКЛР(Обесесивно-компулсовно личностово разстройство). ЗАЩО Е ВАЖНО ДА РАЗПОЛАГАТЕ С ЯСНАТА ДИАГНОЗА ЛИ?

Защото ОКР и ОКЛР са две коренно ралични състояния, които изискват специфичен подход. Или наивно ще продължаваме да вярваме, че българите не са уязвими към личностовото рзстройство.

Изводите ги оставям на вас.

Петър Петров, психолог и психотерапевт

Варна, януари, 2025

към част първа – Какво представлява Обсесивно-компулсивното разстройство

към част втора – Обсесивно-компулсивно разстройство – преживяване/личност

към част трета – Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство

към част четвърта – Самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство

към част пета – Техники за справяне с обсесивно-компулсивно разстройство

към част шеста – ОКР – терапевтични насоки за справяне с обсесивно-компулсивно разстройство