Съвременното общество е на стресираните хора. И няма да се чувстваме по-добре в бъдещето, към което изкуствения интелект бавно, но сигурно започва да ни направлява. Бъдеще, което все по-рядко ще зависи от човешкия фактор. А, може би само аз мисля така и, вероятно не съм прав, но не може да се отрече факта, че когато човек е на път тотално да загуби контрола над професията си, която му е подсигурявала доход, с който да оцелява сравнително качествено, едва ли чувството ще е по-различно от тревога. Стресът е навсякъде – около и вътре в нас. Макар да е естествена биологична реакция, чиято хомеостатична цел е да мобилизира организма ни при заплаха за неговата цялост, продължителното му действие може да има сериозен негативен ефект върху физическото и психическото ни здраве. Среса ни убива. Опс, нека е хронифицирания стрес, дето ще го маркираме с модерната дума – дистрес.
Стресът в съвременното общество
Влиянието на стреса далеч надхвърля субективното преживяване и се отразява върху функционирането на множество системи в организма. Особено интересен е начинът, по който невроендокринните механизми „превеждат“ психоемоционалното напрежение в телесни симптоми. Този процес стои в основата на редица психосоматични разстройства, които представляват не само диагностично, но и терапевтично предизвикателство.
Цели и обхват на изследването
Целта на това непретенциозно изследване е да очертае основните невроендокринни механизми, чрез които стресът въздейства върху човешкия организъм, и да анализира последиците от неговото хронично протичане в контекста на психосоматичните разстройства. Ще се спра както на физиологичните процеси, съпътстващи стресовата реакция, така и на клиничните ѝ проявления и възможните подходи за нейното овладяване с цел ограничаване на соматизацията (телесните ѝ прояви).
Механизми на стреса: От възприятието до реакцията на тялото
Ето как работи стресът в тялото:
Амигдала и хипоталамус – алармената система на мозъка
Когато усетим опасност се включва алармената ни система – това е частта от мозъка наречена амигдала (бадемовидно ядро).
Хипофиза и надбъбречни жлези – командната верига
Тя веднага сигнализира на хипоталамуса, който е като команден център, който пък изпраща химичен сигнал към хипофизата – малка жлеза в подкорието на мозъка. Тази жлеза отговаря на друг химичен сигнал, който пътува по кръвта до надбъбречните жлези, разположени над бъбреците.
Кортизол – „горивото“ на стреса
Надбъбречните жлези започват да произвеждат хормона кортизол, който е и основното „гориво на стреса“. Кортизолът подготвя тялото ни за справяне с наближаващата реална или очаквана опасност, като увеличава енергията ни, изостря вниманието ни и елиминира процесите, които не са спешни в момента.
Това е като верижна (каскадна) реакция в тялото, започваща от мозъка и стигаща до хормоните, които променят начина, по който действаме при стрес.
Симпатикова нервна система – адреналин и норадреналин
Едновременно с кортизоловата верижна реакция в тялото ни се активира и симпатиковата нервна система – частта от нервната система, която подготвя организма за действие. Тя кара надбъбречните жлези да произведат два бързодействащи хормона – адреналин и норадреналин.
Механизмът „борба или бягство“ и острите реакции на организма
Тези хормони причиняват незабавни промени в тялото ни, като да ни подготвят да „война“:
- Сърцето ни започва да бие по-бързо (не, защото е увредено, а защото е мобилизирано от симпатиковата нервна система и адреналина предизвиква това „събуждане“)
- Кръвното ни налягане се повишава (не поради някаква телесна причина)
- Зениците ни се разширяват (за да виждаме по-добре, а не че имаме проблем с очите)
- Дишането ни става по-учестено (гръдното, плитко дишане не означава, че ще спрем да дишаме, а е просто реакция на стресовия коктейл – адреналин, норадреналин и кортизол)
- Мускулите ни се напрягат (готови сме за действие, а не че ще настъпи пареза на крайниците ни)
Включил се е механизма борба или бягство и това е нашата вградена първична реакция на опасността, развила се през хилядолетията на човешката еволюция.
Тези физиологични промени – ускорения пулс, по-бързото плитко дишане и напрежение в мускулите – са много полезни, когато действително има непосредствена опасност и трябва да реагираме бързо, например да избягаме или да се защитим. Това е начинът, по който тялото ни се подготвя за предстоящ екшън, за да повиши шансовете ни за оцеляване.
Когато алармата не спира – стреса хронифицира в дистрес
Проблемът се случва, когато тази „алармена система“ остане включена дълго време, след като реалната опасност е вече преминала. Това се случва най-често при хроничен стрес – когато сме под напрежение дни, седмици или дори месеци наред, без реална външна заплаха.
Мислите – продуцента на стресовото преживяване
По-често причината за този хроничен стрес не е самата ситуация, а начинът, по който мислим за нея. Например, мисли по типа „никога няма да се успокоя“, „вече съм втора ръка човек“ или „паническия ужас отмина, но скоро пак ще се върне, знам го“ могат да накарат мозъка ни да възприема нещо абсолютно незначително като истинска заплаха. Обичайно тези мисли остават неосъзнати, което ще рече, че ги приемаме за напълно реални и значими, дори да не са обективно верни.
Физиологични и психосоматични прояви при хроничен стрес
Когато, обаче, тялото ни дълго време остане в това напрегнато състояние, започват да се появяват различни физически проблеми като главоболие, болки в гърба, високо кръвно налягане, проблеми със съня, стомашно-чревен дискомфорт, а понякога и по-сериозни заболявания. Това е така, защото организмът ни не е създаден да бъде постоянно „нащрек“. Така функционират психосоматичните състояния и разстройства.
Затова е важно да се научим да разпознаваме кога сме под влияние на ирационални мисли и да търсим начини да се справяме със стреса – чрез различни форми на релаксация, разговори с приятели, спорт, но с предимство остава работата с психотерапевт или психолог. Когнитивно-поведенческата терапия, експозиционната терапия и ERP са незаменими в това отношение. Груповата терапия, по лични наблюдения, дава още по-бързи резултати от индивидуалната.
Хроничния стрес и ефектите му върху тялото (психосоматични разстройства)
Продължителното активиране на хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос води до трайно повишени нива на кортизол – основния хормон на стреса. Това оказва неблагоприятно влияние върху много органи и системи в организма.
Метаболитни ефекти – хормони, глюкоза и затлъстяване
В метаболитен аспект, високите нива на кортизол стимулират процеси като глюконеогенеза (образуване на глюкоза от не-въглехидратни източници) и повишават инсулиновата резистентност. Това увеличава риска от развитие на метаболитен синдром, захарен диабет тип 2 и затлъстяване.
Сърдечно-съдова система – кръвно налягане и сърдечен риск
Сърдечно-съдовата система също страда – постоянната симпатикова активация води до повишено артериално налягане, уголемяване на сърдечния мускул и увреждания на кръвоносните съдове. Така се увеличава рискът от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.
Имунна система – потискане и автоимунни реакции
Имунната система първоначално се потиска от кортизола, но при продължителен стрес може да се стигне до дисбаланс, при който тя става хиперактивна и се увеличава рискът от автоимунни заболявания.
Централна нервна система – памет, концентрация и когнитивен спад
На ниво централна нервна система хроничният стрес може да доведе до увреждане на хипокампа – област в мозъка, важна за паметта и ученето – както и до намалена неврогенеза (образуване на нови нервни клетки) и когнитивни нарушения. Чест симптом са затрудненията с концентрацията, паметта и вземането на решения.
Поведенчески последствия – зависимост, безсъние и изолация
Хроничният стрес често води до промени в поведението – като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, емоционално хранене и проблеми със съня, които допълнително влошават здравословното състояние.
Хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос или алармената система при стрес
А сега ще се опитам това същото, доста академично съдържание, да го разясня на един по-ежедневен език:
Представете си, че в тялото ви има алармена система за стрес. Тази система е именно хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос.
– Хипоталамусът е като сензор за опасност – той „забелязва“, че нещо ви стресира (може да е тривиалното закъснение за среща или, че се стряскате, когато комшийското дете изведнъж усилва музикалната уредба на макс).
– Хипофизата е като диспечер – получава сигнал от сензора и изпраща съобщение нататък.
– Надбъбречните жлези са като фабрика за енергия – те започват да произвеждат кортизол (хормонът на стреса), който ви дава сили да реагирате: сърцето бие по-бързо, кръвта носи повече енергия към мускулите, мозъкът става по-бдителен.
Когато ситуацията отмине, системата сама се „успокоява“ и връща тялото в нормален режим.
Ако обаче алармата звъни твърде често или не спира (при хроничен стрес или постоянна тревожност), тялото ви остава в режим на бдителност и това започва да изтощава организма – като поддържа двигателя на колата постоянно на високи обороти.
Психосоматични разстройства – когато психиката говори чрез тялото
Когато говорим за психосоматични разстройства, мислим за състояния, при които психични фактори водят до появата, задълбочаването или поддържането на физически симптоми. Типични примери са синдромът на раздразненото дебело черво, фибромиалгията, функционалната диспепсия, хроничната болка, псориазисът и дори хипертонията.
Как се формират психосоматичните симптоми
Предизвикателство при тези заболявания са липсващите лабораторни отклонения, което обърква както пациентите, така и медицинските специалисти. Въпреки това, патофизиологичните изследвания доказват, че при тези състояния съществуват реални промени – например в централните механизми за обработка на болката или в реакцията на хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос. Диагнозата се поставя основно чрез изключване на органични заболявания (тялото) и преценка на психосоциалните фактори, които съпътстват симптомите.
Подходи към управление на стреса и превенция на телесните състояния
Управлението на стреса понякога изисква по-различен подход, често комбининация от психотерапевтични, поведенчески и, при необходимост, биологично лечение (медикаментозни методи).
Когнитивно-поведенческа терапия
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е една от най-добре проучените психотерапевтични модалности стъпваща на реална доказателствена база и един от най-ефективните методи за работа с психосоматични разстройства. Тя учи хората да разпознават автоматичните си негативни мисли и кохнитивни изкривявания, които често стоят в основата на една порочна интерпретация на една, иначе тривиална ситиация, респективно в основата на стреса. С помощта на терапевта пациентите развиват по-здравословни начини за реагиране и справяне със стресовите ситуации.
Експозиционна терапия и ERP – излагане и превенция на реакцията
Експозиционна терапия и ERP (експозиция с превенция на реакцията) са когнитивно-поведенчески подходи, които помагат на човека постепенно да коригира тревожните стимули, вместо да ги избягва. Експозиционна терапия – систематично излагане (с градирана трудност) на плашещи ситуации/мисли, докато тревожността намалее. ERP – добавя елемент на въздържане от обичайните „успокояващи“ реакции (ритуали, избягване), за да се научи тялото и да привикне умът, че тревогата отшумява и без тях.
Като подходи за управление на стреса и превенция на соматични състояния, тези два подхода доказано:
– намаляват хроничната тревожност
– прекъсват цикъла на „стрес – телесни симптоми“
– подпомагат адаптивните реакции на организма
Майндфулнес и техники за осъзнатост
Майндфулнес-техниките – като медитация, фокусирано дишане и упражнения за осъзнатост – също се доказват като ефективни за намаляване на физиологичните прояви на стрес (сърцебиене, напрежение в мускулите, главоболие, стомашно-чревни прояви) и подобряване на емоционалния баланс. Те помагат човек да бъде по-осъзнат „тук и сега“ за/към/в настоящия момент и да намали прекомерното мислене (инвестиране на излишна психична енергия) за миналото или бъдещето.
– намаляват риска от психосоматични оплаквания (напр. стомашни проблеми, напрежение, безсъние).
Медикаментозни подходи при тревожност и депресия
Когато стресът е придружен от тревожни или депресивни разстройства, антидепресантите от групата на селективните инхибитори на обратния захват на серотонина действат благоприятно върху психосоматичните състояния, като значително могат да облекчат както психичните, така и телесните (соматични) симптоми.
Немедикаментозни интервенции – сън, движение, социална подкрепа
В разискването на психосоматични разстройства и състояния, не по-малко важни са и немедикаментозните интервенции: редовната физическа активност, качественият сън и социалната подкрепа от близки хора са изключително важни за справяне със стреса и за предпазване от разгръщане на телесни оплаквания.
Индивидуален и холистичен подход към стреса
Най-добри резултати се постигат чрез индивидуален и цялостен (холистичен) подход, който ще отчете и специфичните нужди и особености на всеки човек
Случай от терапевтичната практика: Пациент с обсесивно-компулсивно разстройство и генерализирана тревожност
Анна е 28 годишна жена, която работи като графичен дизайнер. Насочена е към психотерапия от психиатър, който е сменил няколко медикаментозни схеми по повод дългогодишните ѝ оплаквания от натрапливи мисли и компулсивно поведение, които крайно ограничават удовлетвореността ѝ от живота като цяло.
По време на първичното ми интервю, Анна ми сподели, че е измъчвана от натрапливи мисли в посока: „Нещо лошо ще се случи с най-близките ми хора, ако си позволя да изпитам каквото и да е удоволствие.“ Натрапливо-повтарящи се, тези мисли предизвикват силна тревожност и чувство за вина.
За да се подсигури срещу вината и да предотврати катастрофичните си очаквания, Анна е разработила и стриктна стратегия, свързана с избягване на всякакви удоволствия. Тя отказва да се храни с вкусни храни, не си позволява почивка или развлечения, и носи стари, износени дрехи, за да не изглеждала „щастлива“ или „удовлетворена“. Сподели, че за нея е от изключителна важност да се вижда в очите на другите като жертва. Това поведение постепенно води до социална изолация, дори отчуждение, още по-ниско самочувствие и живот случващ се на фона на една константна безрадостност (анхедония).
Обсесиите и компулсиите ѝ бяха допълнително поддържани от фоновата безобектна тревожност обазпечена от коморбидното ѝ състояние.
Терапевтичният подход – експозиционна терапия и ERP
В терапевтичния ѝ план включих експозиционна терапия и ERP (експозиция с превенция на реакцията, насочени към постепенно, градирано излагане на ситуации, свързани с изпитване на удоволствие, с превенция на реакцията (без извършване на избягващи ритуали/компулсии).
Поведенчески експеримент – символът на удоволствието
Няма да забравя един поведенчески експеримент, в който се включи и съпругът на Анна, трайно присътващ в интрузивните ѝ мисли. Попитах го директно в един предварителен разговор, дали е ОК с това да „приеме“, че нещо лошо може да му се случи (най-лошото), ако в терапията успея да провокирам съпугата му да изпита удоволствие, като изяде няколко шоколадови бонбона. Преди това успях да насоча интрузиите на Анна (мислите ѝ, в които е втъкана очакваната вреда по нейна вина към най-близките ѝ хора) конкретно към съпруга ѝ. Дали мина леко експеримента? В никакъв случай, но с годините практика съм се научил да включвам доста успешно най-разнообразни парадоксалн и техники за работа със съпритивите на пациентите си. Случи се и този път, но провокативното ми намерение беше доста премерено, всъщност:
ОК, Анна, нека изместим за малко лошите ти мисли от най-важните за теб хора, съпруга ти ще почака малко, и ще те помоля да ги насочиш към мен. Аз също съм важен за теб, защото в момента съм може би единствената ти патерица, освен ритуалите ти.. единствената ти надежда за добро излизане от тревожното ти състояние. Така е, потвърди тя, важен сте, доста даже и не искам нищо да ви се случи. ОК, нека отговорността е изцяло моя, затова сега просто бръкни в тази луксозна опаковка пълна с белгийски луксозни шоколадови бонбони и си вземи един бонбон.. и го изяж, моля.
Ще избягам от обстоятелственото детайлно описание на ситуацията, но Анна, всъщност, ме „прежали“ за около 10 минути, след което изяде и бонбона – факт който трябваше да маркира и моята смърт. За пръв път я виждах да се смее с чисто сърце. Сега беше момента за надграждане. Дори да изглежда елементарно на пръв поглед, но това беше събитие в живота на Анна, което от 5 години насам е нямало прецедент, а днес за пръв път завърши с НЕПОТВЪРЖДАВАНЕ НА АПОКАЛИПТИЧНИТЕ Ѝ ОЧАКВАНИЯ, при това без обезпечение с класическото компусливно избягване на удоволствия. Нещо повече – тя не само, че не направи компуслията си по обезпечаване на лошите си мисли, но влезе директно в най-големия си страх – тя влезе в удоволствоето.., изпита го и разбра нещо много ценно още в него миг: Мисълта не е факт!!! Процеса беше тръгнал. Символа на удоволствието беше изяден. От 5 години, Анна за пръв път престъпваше ритуала си и то с цели 5 бонбона/удоволствия. През цялото време следях тревожната ѝ реакция и не спирах да и говоря, че това е всъщност нормативната болка, през която човек в нейното състояние трябва поетапно да се учи да преминава, за да надживее в определен етап обсесивно-компулсивния си проблем. Успокоението, което изпита обаче се усети, едва когато поканих съпругът и да влезе в кабинета ми.
Анна се включи доста активно и в психотерапевтичните ми групи, в които работя основно през когн.поведенческа терапия и психодрама. Именно през груповото доверие тя успя да изследва вътрешните си конфликти породени от потребността ѝ от радост и страха от вина.
Резултати и терапевтичен напредък
В рамките на шест месеца състоянието на Анна постепенно се подобряваше – тя започна да си позволява малки удовольствия (като любима напитка или нова дреха), тревожността ѝ значително намаля, както и социалното функциониране също се подобри.
Стрес и дистрес – границата между полезната и вредната тревожност
Връзката между психиката и телесното здраве е сложна и изключително важна. Стресът, чрез активиране на невроендокринни механизми като хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос, оказва широко въздействие върху целия организъм. Когато е хроничен, той води до функционални и структурни промени в метаболитната, сърдечно-съдовата, имунната и нервната система. Именно по този път възникват психосоматични разстройства, при които психологическият дистрес се проявява във физически (соматични) симптоми.
Заключение – връзката между психиката и тялото
Важно е да се подчертае, че психосоматичните симптоми са напълно реални и не трябва да бъдат подценявани или разглеждани като „въобразяеми“. Ефективното справяне с тях изисква интегриран, интердисциплинарен подход, който съчетава медицински и психологически стратегии. Само така може да се постигне възстановяване на хомеостазата, подобряване на психичното състояние и цялостния баланс в живота.
Ако усещате симптоми на хроничен стрес или психосоматични оплаквания, консултирайте се с психиатър или психотерапевт.
Петър Петров, психолог и психотерапевт
Варна, септември, 2025
