Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Обсесивно-компулсивно разстройство

ОКР

Какво представлява ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство)?

част първа

Днес, но като казвам днес, значи съм сигурен, че точно днес ще се случи нещо трагично с мама. Предчувствието ми е желязно. Затвърждава го и металния вкус в устата ми, който изпитвам винаги, когато усещам близостта на болестта и смъртта. Като натраплив порив го усещам, безпогрешен.

Мисъл. Мисля. Мислене. Мисълта ми е натрапваща се и агресивно циркулираща в главата ми. Непреодолима е. Една и съща е, и не престава да обсебва цялото ми съзнание. Целия ми мозък. Обсебен съм.

А толкова истински звучи този мисловен катастрофален рефрен, че колкото и да осъзнавам безумността на подобно самосбъдване, натрапливото повторение се оказва по-силно от всеки опит за рационализация.., от всеки опит за контрол.

Как да живея с това?

Трябва да направя нещо, с което да я изведа от главата си тази мисъл или да я “преспя”, поне временно. Трябва да го направя, без значение дали психиатъра ми ще продължи да го нарича с плашещите ме думи – компулсии или ритуали… и да се чувствам сякаш съм в забранена секта, задължен да спазвам ритуалния ред налаган от някакъв психясал гуру. В секта не съм, чувствам, обаче, че психясвам.

Всеизвестен е феномена, как 100 пъти повторената лъжа се превръща в истина. И с мен се случва същото. И черногледата мисъл се настанява трайно в съзнанието ми, интернализира се в личността ми през единствения много-мощен валидизиращ механизъм на повторението.

И край, вече съм длъжник на тази мисъл… и няма отърване, освен през ритуалния ад и опитите за неутрализирането й – компулсивното ми поведение.

Какво представлява ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство)?

ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) е вид тревожно разстройство, познато в недалечното минало и като натраплива невроза. Водещи в преживяването на страдащия от ОКР са обсесиите и компулсиите.

  • Обсесиите най-често са 

натрапливи мисли, пориви и импулси, функциониращи в контекст на очаквани лоши събития (болести, зарази или смърт), свързани с тях самите или важни за тях други хора – обикновено тези от най-тесния им семеен и приятелски кръг. И този крайно свръхгенерализиращ, изключително в негативно-апокалиптичен аспект, специфичен начин на мислене, индуцира много силна тревога и дистрес.

Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е изпадал в подобни крайни мисловни катастрофи, но тук модела е различен. И разликата е в натрапливите повторения, засега. След малко ще станат ясни и другите разлики.

  • Компулсиите са

повтарящи се поведения или умствени действия, които страдащия от обсесиите се чувства принуден да изпълнява, очаквайки да ги неутрализира или трайно да избегне повторната им проява. Тази т.нар. принуда е отвътре – следствие на една ригидна принципност, която страдащият следва много стриктно и детайлно.

В този аспект, компулсията е опит за контрол над натрапливото мислене и е насочена към предотвратяване или неутрализиране на тревожността. Компулсиите не са нищо повече от изкривени идеи за отговорно поведение, следващи ригидната черно-бяла принципност за това що е правилно и неправилно.

Компулсиите - безсмислените ритуали при ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство)

Обсесивно компулсивно разстройство. Компулсиите – безсмислените ритуали.

Страдащият от ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) вярва, че за да неутрализира тези обсесивни (натрапливи) мисли, трябва да извърши конкретно ритуално поведение (компулсии), което често е много трудоемко и в определен момент започва да пречи нормалното му професионално и социално ангажиране.

Пречи, защото става зависим от ритуално-неутрализиращите си поведения. Става зависим от болестта си. Зависим от това да я поддържа, колкото и парадоксално да звучи това. Защо има нужда от болестта си е съвсем друга тема.

И дори, през опита си, да е установил, че компулсиите само временно потискат обсесивните му мисли, той, въпреки всичко продължава да влиза в тези ритуални активности, през които вярва, че ще избегне чувството за вина. Вина, която вярва, също така, че ще е персонално негова, ако не опита да ликвидира натрапчивата мисъл в главата си.

Всичко, което прави като ритуали или мисловни дейности е в посока да се подсигури срещу тази вина. Не може да приеме, че отговорността за лошия сценарий в мислите му ще е негова. И често влиза в допълнителни преосигуряващи поведения (над-компулсивно поведение) през мислите, които могат да звучат и по този начин:

  • Не ги правя достатъчно добре нещата. Не се подсигурявам достатъчно.

  • Аз ще съм виновен, ако мама се разболее и умре.

  • Аз съм безотговорен към здравето на близките ми.

което пък автоматично ще включи правилото му.

  • Трябва да се старая/подсигурявам/преосигурявам по още по-прецизен начин – още повече и още повече, за да съм вън от вината/отговорността.

Включеното правило подсигурява разгъването на компулсията (ритуала по неутрализиране на обсесията), но това води само до временно спадане на тревожността, защото натрапчивите мисли (интрузиите) скоро след това се връщат в преживяването за очаквана катастрофа на страдащият.

Т.е., ОКР остава непокътнато в порочния кръговрат на симптомите и след компулсивната интервенция.

Защо?

Просто е,

защото правилото автоматично ще се включи активирано от натрапчивата мисъл, но няма да сработи в защитната си логика. Няма, защото това правило вече не е адаптивно, вече не работи. Някога това правило е превключвало в релевантно на страховете ни поведение, но това време отдавна е отминало.

И колкото и да се стараем, още по-детайлно и още по-прецизно да се подсигуряваме (през различни ритуали) срещу страховете си (вътре в натрапливите ни мисли), резултата е само един и се нарича ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство).

Когато мислим за ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) в главата ни стоят две неизвестни – причините за специфичното преживяване на човека с обсесиите и компулсиите, и връзката на това преживяване с неговата личност.

При ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) ще открием един централен конструкт, който е в основата на патологията при това разстройство, а именно – отговорността за вреда, чиито ранни предиктори по-вероятно е да открием в ранния опит на страдащия.

Отговорността за вреда е от основните теми в преживяването на човека страдащ от ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство).

Отговорност за вреда, която аз не мога да поема. Не мога да поема тази отговорност, защото вече съм повярвал в натрапливостите в главата си. Вярвам на това, което мисля, като да е основано на неопровержими доказателства. Вярвам в мисълта си като в обективен факт.

Вярвайки в тези често маниакални очаквания и пориви, и защото не мога да си позволя аз да съм отговорен (виновен) за здравето или живота на някой мой близък или за моето собствено здраве и живот, аз ще направя всичко възможно да ги неутрализирам тези мисли и пориви със специфично ритуално поведение или мисловна дейност.

  • Отговорност – защото само аз ще съм отговорен/виновен, ако лошият сценарий в мислите ми (обсесиите ми) споходи мен или близките ми.

  • Отговорност – защото съдържанието на мислите му винаги представлява една патологична интерпретация изводима от страха от загуба на контрол, под който ще открием един друг базов страх – от грешка и последващото порицание, наказание или санкция.

  • Отговорност захранвана от допускането, че вината, ако неговите мисли се материализират (се случат) ще е единствено негова. Т.е., Ще съм отговорен-виновен, ако допусна да изтърва контрола над мислите си.

И колкото пъти да се появяват, все ще правя опити да ги неутрализирам (контролирам) и избегна по всевъзможни начини, защото само така ще съм извън потенциалната вина, която ще изпитам задължително, ако по някакъв начин, колкото и налудно да звучи, позволя на тези мисли да се материализират.

Изписана е толкова много литература в отговор на въпроса, какво представлява ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство), така че, едва ли ще ви предложа нещо ново. Нищо, вероятно, освен ако за пореден и пореден, и пореден път (напрапчиво, обсесивно) не се отклоня от формалната етика на писане.

Формализъм, детайлизъм, безмилостен морал и стремеж към перфекционизъм, които считам за базови характерови предиктори на почти всички тревожни състояния и растройства. ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) е също тук.

  • Перфекционизъм – ригидно следване на избягващите страха от грешка клаузи и правила;

  • Перфекционизъм – резонен отговор на страха от отпускане (наказание), едно хипнотично обучение стартирало твърде отдавна през една централна тема от основополагащите патологични, и при ОКР, принципи на “доброто възпитание”, че видите ли “Трябва да сме успешни в очакващото ни бъдеще на всяка цена”.

  • Перфекционизъм, под който задължително ще открием цялата гама вярвания – от страха от грешка, през страха от траен неуспех и обедняване, от некомпетентност до страха от провал… И много, много-вина, ако по някаква причина не сме се постарали достатъчно

    – и сме допуснали да сгрешим…

    – и сме допуснали “лошият дух да излезе от бутилката”…

    – и сме допуснали мисълта ни да напусне главата ни, за да се материализира в убийственото си предназначение да наранява близките ни и нас.

Перфекционизъм – превърнал се в част от обичайното поведение на страдащият от ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство). Обичайно поведение, което ще му служи, вече, единствено, за да неутрализира и избягва нечистотията, неподредеността и неперфектността в непосилното съдържание на натрапчивите си мисли.

Към част втора

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019

Leave a Reply