Основни разлики между ОКР и ОКЛР

Да потвърдя общоприетото лаическо мнение, че ОКР е на върха в йерархията на тревожните състояния и разстройства ще е непрофесионален подход към темата. Лично за мен критерия за степента на тревожната болка е пряко корелиращ с личността на страдащия, разбирайте с неговата семейна митология – правила и вярвания. ОКР е тревожно разстройство характеризиращо се с натрапчиви мисли (обсесии) и повтарящи се ритуални действия (компулсии), които индивидът изпитва необходимост да извършва през вярата, че това ще намали тревожността му. От друга страна ОКЛР е личностово разстройство. То се отнася до устойчиви модели на поведение и мислене, които включват перфекционизъм, нужда от контрол и трудности в делегирането, липса на гъвкавост във взаимоотношенията и ежедневните задачи.

По отношение осъзнатостта на проблема, симптомите при ОКР са его-дистонични – това ще рече, че тези хора обикновено осъзнават, че техните обсесии и компулсии са ирационални или прекомерни, но изпитват силна тревожност, ако не ги изпълнят. Докато симптомите при хората с ОКЛР са его-систонични, което ще рече че те са по-скоро неосъзнати като ирационални/прекомерни или най-общо пречещи им, затова те често преценят своето перфекционистично и свръхконтролиращо поведение като правилно/нормално и дори необходимо.

Емоционалния фон, на който се разгръщат симптомите при ОКР говори за много интензивна тревожност предизвиквана от натрапливите мисли, като компулсиите само временно облекчават тревожното напрежение. А при ОКЛР е налице емоционална ригидност и склонност към раздразнителност в ситуации, които застрашават нуждата от контрол или ред.

Честотата на симптомите при ОКР е епизодична и обичайно се обострят при стрес, докато симптомите при ОКЛР са постоянни и дълбоко вкоренени в личността на индивида.

ОКР може да доведе до сериозно нарушаване на ежедневната ни професионална и социална активности, поради времето изразходвано най-вече в компулсивни дейности в опити да се неутрализират катастрофичните прогнози в натрапливите мисли/интрузии. ОКЛР от своя страна предполага неизбежни проблеми в междуличностните отношения и в професионален план поради ригидността, перфекционизма и критичността към себе си и другите.

Интервенциите при ОКР предимно терапевтични, но не изключват и биологично лечение. ОКР се преодолява с когнитивно-поведенческа и експозиционна терапия (ERP) и не изключва медикаментозната схема при по-обострени състояния, докато ефективни при ОКЛР са схематерапията, психодинамична и други терапевтични подходи, насочени предимно към промяна на личностовите черти. Всеизвестно е, че медикаментите при личностовите разстройства са с нулева ефективност.