Техниики за справяне с обсесивно-компулсивно разстройство. Поведенчески експеримент: опитай се да ме убиеш с мисълта си – част пета

Поведенчески експерименти за обезсмисляне на ритуала (компулсията) при обсесивно-компулсивно разстройство

Поведенческия експеримент:

1. ОПИТАЙ СЕ ДА МЕ УБИЕШ С МИСЪЛТА СИ!

2. Аз не искам да бъда спасяван от теб!

Част пета

Поведенчески техники за справяне с обсесивно-компулсивно разстройство

И както сами забелязвате, понеже не мога да ви предложа нищо ново по темата – обсесивно-компулсивно разстройство, нека поне се опитам да ви го поднеса различно.

Затова, предлагам ви, нека аз се ангажирам с онази отговорност, която ви е толкова трудно, да не кажа невъзможно, да поемете. Един вид, да ви покажа как се прави и какво реално ви спира, дето е в основата на големия ви проблем диагностициран като обсесивно-компулсивно разстройство.

И така, ще поговорим за ОТГОВОРНОСТТА, която

най-вероятно щяхте да сте поели досега по отношение на неправенето на действието, компулсията (ритуала), ако вече знаехте, че

МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ

Техники за справяне с обсесивно-компулсивното разстройство

Като всеки поведенчески експеримент, този също е с отворен финал, така че никой не може да прогнозира неговия изход – т.е. дали ще се потвърдят или не очакванията в мислите ви (интрузиите). Не смея, защото, знам ли, може да се окаже, че сред вас има истински пророк, който е в състояние да материализира мисълта си. Същата, дето болезнено ще докосне тялото ми.. ще го убие.

Ще започна това кратко пътешествие с вас през един безобиден и за двете страни опит (вие и аз), в който ще ви помоля да влезете заедно с мен. Ако ви стане твърде некомфортно, просто вдишайте и издишайте с дълбоката въздишка на примирението, което толкова добре сте усвоили през годините прекарани в хронична тревожност и зарежете всичко.

Вие не ме познавате, аз вас също. И това изобщо не е задължително условие, за да проведем този поведенчески експеримент с вас.

Малко предварителна информация, която е добре да имате: психолог съм.., не най-добрия психолог, каквото е най-често търсенето ви в Гугъл, а просто някакъв психолог от Варна, който има там някакви компетенции и, съвсем не между другото, се занимава и с тревожни състояния и разстройства.

Техники за справяне с обсесивно-компулсивното разстройство

Като чуете ОКР (обсесивно-компулсивно растройство), най-първо се сещате за какво?

За натрапчивите си мисли, вероятно? Не, не би трябвало, повярвайте, защото те са само едни симптоми, които сами по себе си не означават нищо. По-скоро, мислете за ОТГОВОРНОСТТА. Отговорност, зад която ви е трудно да застанете и, как нейното непоемане задвижва целия порочен кръг на разгръщане на разстройството.

Отговорност за съдържанието на мислите ви, която не можете да поемете, поради което влизате в ритуални агонии (компулсии) с цел неутрализиране на зловредното им съдържание. Пророчество и магьосничество? А вие не притежавате нито едно от тези две приказни качества.

И така, нека сега направим нещо различно.., но преди това, нека ви представя опитната мишка – нека да съм аз – човекът, който ще поеме отговорността вместо вас.

На 48 г. съм, навършени. Тялото ми не е достатъчно здраво. Имам наследствена хипертония, която убедително поддържам с нездравословна храна, цигари и липса на адекватна действена активност. Хипертрофия на лява камера и хипервисок холестерол и триглицериди.

Правя тежки пневмонии и съм наясно, че ако не спра цигарите следващата може да е последната в живота ми. В предиабетно състояние съм, което не следя повече от 15 години. Според стандартите на световната здравна организация съм патологичен медицински случай. Абе, дебел и болен човек съм. И с дебела глава.

Жив съм, обаче. От няколко дни започнах да се замислям за здравето си и дори съм свалил 6 килограма от заветните 30, от които се налага да се отърва. Като казвам – жив съм, по-скоро ви казвам, че въпреки физическия дискомфорт, в който живея от няколко години вече, аз съм един много удовлетворен от живота си човек.

Техники за справяне с обсесивно-компулсивното разстройство

И сега… предлагам ви да потърсите вашия ресурс за справяне с обсесивно-компулсивно разстройство, като просто следвате стъпките указани в инструкцията на експеримента.

Поведенческия експеримент се казва – ОПИТАЙ СЕ ДА МЕ УБИЕШ С МИСЪЛТА СИ!

после – Не съжалявай, че си помислил това за мен. Аз не искам да бъда спасяван от теб!

Техники за справяне с ОКР

Един човек убит от мисълта на друг/и човек/хора

Опитайте се да мислите единствено за предстоящият експеримент.

Правя го за вас, затова ви моля да уважите условията, след които ще ви въведа в кратката инструкция:

Помислете си за мен, като през мислите си ме въвлечете в някакво трагично-катастрофално случване с мен, което да доведе до скоротечната ми смърт.

Смърт, която да ме споходи не някога във времето, а точно днес. Убийте ме с мисълта си! Но, важно е да напишете тази мисъл и да я отправите към мен, за да съм сигурен, че не бягате за пореден и пореден път от отговорността за психичното си здраве.

Навредете ми по същия начин, по който очаквате да навредите на себе си или близките си в онези обсесивни мисли, с които продължавате да се борите и до днес.

Поведенчески техники за справяне с обсесивно-компулсивното разстройство

И не ми казвайте, че знаете, че не можете да ми причините нищо с мисълта си, а просто го направете, за да го почувствате това знание (осъзнаване). В това се изразява спецификата на този прост експеримент – т.е.,

не ми казвайте, че осъзнавате налудността на мислите си, просто направете опита, за да почувствате тази налудност, преживейте я тази налудност, като единственото условие да я надживеете.

Нека това е началото на новия ви живот. Опитайте, какво губите, освен, в най-лошия сценарий, един непознат психолог. 

Поведенчески техники за справяне с обсесивно-компулсивното разстройство

Ако четете този текст през деня, нека недробожелателната ви мисъл към мен тръгне да тече в тези рамки на деня, но да е изразена (написана) не по-късно от 17:00ч. (използвайте линка, който ще видите по долу в текста, който ще ви отведе директно в полето с коментари), като в 19:00 ч. ще имате възможност да проверите за себе си потвърждават ли се вашите негативни очаквания, онези в мислите ви към мен, или не.

Отпуснете ми го това време до 19:00ч., моля, нека да поживея поне 2 часа до предопределената от съдържанието на мислите ви към мен смърт.

Защо го казвам ли? Защото може да се окаже, че сред всички вас, които решат да влязат в този повече от парадоксален експеримент, може да се изнамери поне един пророк.

Предварително ви обещавам, че пророци сред вас няма. И ми стиска да го кажа. И ми стиска да ви вдигна съпротивите, ако през това ще си позволите да натоварите насочените си към мен мисли свързани някаква увреда, която да доведе до моя трагичен край. 

Стиска ми, защото целта ми е да ви помогна да разберете и осъзнаете, че най-безобидното и единствено хапче за добрия изход за вас от проблема с обсесивно-компулсивната ви болка е НЕ-поемането на отговорност за съдържанието на мислите ви.

Непоемане на отговорност ще рече да пропуснете поне веднъж в живота си компулсиите, през които вярвате, че неутрализирате зловредното съдържание в натрапчивите си мисли.

А след това да проверите за себе си, потвърждават ли се вашите очаквания или не. Опитайте, сега е момента. И тъй като поемам тази отговорност вместо вас (стиска ми), не намирам смисъл да правите какъвто и да е ритуал, за да ме спасявате.

  • Аз не искам да бъда спасяван от вас.

  • Стиска ми да не бъда спасяван от вас.

И моля ви, бъдете детайлни в съдържанието на зложелателните си към мен мисли.

Поведенчески техники за справяне с обсесивно-компулсивното разстройство

Този линк ще ви отведе в полето за коментари под този материал, където ще имате възможност да ми изпращате в текстова форма “недоброжелателните” си мисли към мен, а аз ви обещавам предварително, че ще информирам лично всеки един от осмелилите се да влязат в този експеримент с обратна връзка за задравословния си статус след облъчването ми с конкретната мисъл.

Всеки ден, от днес, 22.09,2019г. и в продължение на 10 години ще отговарям всекидневно на всички, които се включат в експреримента. Експеримент, който цели само едно –

вие, през непоемането на отговорност за съдържанието на обсесивните си мисли, да достигнете до генералното за вас лечебно осъзнаване: МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ.

Край

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019

This article has 30 comments

  1. Заради дългогодишното ти пушене на цигари, и лошото състояние на дихателните ти пътища, до като си вечеряш, преглъщайки вкусна пържола, ще е последния път в който ти поемаш глътка въздух, защото ще се закашляш, ще се задавиш, няма да има кой да ти помогне, постепенно лицето ти ще посинее, и ще умреш, до масата.

  2. Дори не мога да измисля как да го направя. Сьжалявам. На хората които са ми причинявали зло дьлги години беснеех, но явно се уморих. Просто мисьл не ми идва, колкото и да се напрягам

    • Поне опитахте, Светла. Нека приемем, че първата крачка е направена. Но да е ясно, никой няма да поеме вашата отговорност.
      Щастлива!

  3. Ти си чист самоубиец!Хипертоник,пушиш,храниш се нездравословно,с наднормено тегло,не спортуваш!Ще получиш някой инсулт така както си вървиш по улицата!Сигурно и сладичко си похапваш и не си следиш захарта!Пълна безотговорност към себе си🤨.Я се вземи в ръце😂

    • Тези неща и аз ги знам, Елена, но как да се случи онова, дето ти е трудно да го напишеш… Как очакваш да се случи нещо с мен, като не го провокираш през мислите си това лошото нещо. Ето ти един пример: докато работиш, да нахълта някакъв наркоман и да те простреля в главата. Днес!!! Не някога.. за днес става въпрос 🙂 Но приемам решението да се включиш. Може да опиташ по-късно отново.

      • Добре,сега когато излезеш от работа ще те блъсне кола,ще бъде фатално!Жалко,че няма да можеш да продължиш чата тук,но пиши оттам…ако е възможно🤔

        • Благодаря за смелостта, Елена! У дома съм си, а твоите мисли не струват.
          Явно не си ти пророка, който търся. А дали такъв съществува.. и ако съществува,
          дали има натрапливи мисли или си мисли за числата от тотото.
          А дали не си направи някакъв по-генерален извод за състоянието си и мислите, които са в
          основата на това състояние. Благодаря за доверието! Щастлива!

  4. Първо да кажа, че цял ден ми е едно такова криво, защото тъпата ми тиква крещи от болка.Та ми оставаше само това-да попадна на безумно предизвикателство от страна на УЖ разумен човек, че и да взема да му се вържа.Заслужава си камъните да се върнат в неговата градина.От позицията на човек, учил и прилагал на практика техники да ни измъкне от собствената ни тиня, не е ли безотговорно да ти хвърли ръкавицата, да ти бръкне в душичката, да човърка и ръчка с ръждясало острие, а после да те зареже, сривайки те тотално.Аз съм лош човек, имам се за такъв по много причини.Не можах да простя агресията, причинена ми преди години от някакъв си там.Опитвам се да се поправя.Още съм си лоша в непрощаването.
    И като такава няма да се оправдавам, че обичам лицето Петър Петров. Бил се раздавал за нас безвъзмездно в групата, та сега ще го жаля, защото трябвало да сме добри, мили и угодни на Господ.
    Та, уважаеми Петре, досега винаги съм спазвала дистанция от благоприличие, ама днес трябва да те трупясам, а това никак не се връзва с уважително-подмазвачески тон.Иначе ще ме обвиниш най-малко в шизофрения.
    Всички ще умрем, ама ти си се разбързал много.Биолог съм и мога да съчиня верижна реакция от последователности, който ще ускорят така желания от теб край.Ми, продължавай да се тъпчеш с мазнотии и да затлачваш всички видими и невидими съдове, лимфи,де що има отворчета с шлаки и токсини.Трябва да ти кажа обаче, че и това не помага, за да стане скоропостижно.Аз също съм нагледен пример, че обичам яростно вредни въглехидрати, ама още не съм пукнала.Е, понякога отражението в огледалото стреля безпощадно, ама това при теб няма да проработи, щото пишеш, че си щастлив в кожата си.

    Знаеш ли защо си заслужаваш собственоръчно направената плоча от снимката?
    Защото понякога си безотговорен в тактиката си да помагаш.Аз съм в групата да чета полезни за мен неща.Твоите не ги пропускам.Никога!Даже си ги препрочитам.Язвителен, груб, подигравателен, ръчкащ, провокативен.Е, да, ама не всички сме на това ниво/ тук пише жертвата , вселена в мен/, че да четем с разбиране.Въпреки, че за моята професия тя е задължителна.Сам осъзнаваш, че мозъчната дейност така може да блокира, че ти да ни пееш на санскрит, а ние сме чуваме зловещи трели от обредно погребение.Понякога изпльокваш даден коментар и се покриваш, оставяйки лицето да страда, защото просто не те е разбрало.Понякога се появяваш и напълно съзнателно натикваш някой в миша дупка.Как мислиш, че се чувства натиканият?Има разумни глави, прочели повечко, които ще осмислят написаното, друг ще ти тегли някоя майна и ще забрави.А ти защо забравяш онези, които ще се депресират още повече?Знам, ще ми кажеш, че пътят и израстването са заложени в самите нас, ти само даваш началната скорост.Обаче някои никога няма да посмеят да се качат на колата, нали?Да, де, това не е твой проблем.
    Обичам те, когато ни пожелаваш доживотна ремисия.
    Ама да се върнем на думата си.Много искаш надгробен камък, точно днес.Стиска ли ти да си окачиш въжето на шията и да се свърши?Тъкмо няма да мъчиш тялото с още пот и усилия да смъкваш килограми.Предизвикателство за предизвикателство!
    А на всички, които евентуално ще прочетат моите драсканици- хвърляйте с камъни, свикнала съм.Един ден, ако поне мъничко спре да ми пука, ще съм полезна повече за себе си и близките си, без да съм се превърнала в изрод.

    Между другото осъзнах, че най-голямото предизвикателство сега е да си сложа собственото име. 🙂

    • Каквото и да напиша, ти сякаш си ми прочела мислите в аванс, Ирена… и сякаш съм длъжен да ги приема… ама не, не всичко е за мен, сякаш… Не, не виждам смисъл да си окачям въжето сам.. идеята беше съвсем друга… както и да е… постижение е, че преодоля себе си, като излезе от анонимност.., може би за пръв път в живота си… Спонтанност и игра, Ирена. 🙂 Жив съм, да е ясно..наготвих току що и си сипах чаша бяло вино от една много-специална изба. Благодаря за смелостта! Щастлива!

  5. Мисля си за вас с любов и изобщо не ми хрумва да ви убивам, нито да ви помагам….най- малкото пък да ви спасявам! Знам прекрасно, че никой човек не може да бъде спасен, ако той сам не пожелае това! И аз като вас преди 15 години имах сериозни здравословни проблеми- хипертония, диабет, висок холестрол и каквото се сетите. Поех отговорност за себе си и здравето си. Поех отговорност за емоциите и действията си и съм благодарна, всеки ден, за много неща! Свалих не 30, а 45 кг. от теглото си, но това не е толкова важно, по- важно е, че никога не ги качих отново и вече 15г. килограмите ми са си едни и същи. Преди 3г. спрях цигарите и съм безкрайно щастлива от това.
    Промяната започва от самите нас и никой не може да ни убие, така както ние се убиваме ежедневно.
    И аз съм психолог( млад….наскоро завърших и психология) и много харесвам начина ви на мислене и разсъждение.
    Затова ви писах, защото си мисля, че ние психолозите трябва да се подкрепяме, пък било то и в такива странни виртуални експерименти!
    Желая Ви успехи и добротворства!
    И ще продължавам да следя с интерес всичко написано от Вас!
    К. Бисерова

    • Кичка, не коментираме изобщо моите здравословни проблеми – те са само част от мотивационната постановка преди провеждането на този конкретен поведенчески експеримент. Конкретен и с конкретна цел в посока непотвърждаване на едни конкретни интрузивни мисли (негативни автоматични мисли с плетена в тях отговорност за вреда). Моите килограми, моите заболявания бяха само част от предразполагащия контекст за поемане на отговорност, но от другите – да проведат този експеримент. Всичко останало е бягство. И засегнатите от подобни натрапчиви вярвания не пропуснаха да избягат за пореден и пореден път. Ако този експеримент ви се струва странен, ще ви кажа, че на 99% от колегите ми не им стиска да го проведат за себе си… А какво остава да работят с пациенти през него. Идеята за този поведенчески експеримент съм я заимствал от един доста смел когнитивно-поведенчески експерт – Пол Салковскис. Нека бърем по смели и по-различни от всички останали. Но, за да се случи това, трябва да се научим да поемаме отговорности. Бях ли изчерпателен в отговора си, Кичка?

      Петър Петров – автора на странности

  6. Галина Димова
    събота 2 януари 2021, 7:28 pm

    Здравейте! Държа да се извиня предварително за това, което си помислих, но… ето какво ми хрумна веднага :Заразявате се с Корона вирус. Тъй, като го изкарах това лято още помня как всеки ден нова болежка преминава през организма(не пропуска нито една система) Хората в преддиабетно състояние и тези с наднормено тегло, и високо кръвно налягане е около 90%сигурно, че няма да оцелеят. Като прочетох преди това какви хубави неща са написали хората, които ви познават като специалист и приятел чак ми домъчня за Вас. Отново се извинявам, ноооо това съм аз.

    • Всъщност, да си призная, на 12.10.2020 влязох в болница с двустранна пневмония следствие на Ковид,
      с всички съпътстващи заболявания, които изброихте… двама от хората, с които лежах умряха пред очите ми,
      Мир на праха им, а третия – горкият човек – чичо Никола, починал е 4 дни след като ме изписаха…
      По някаква странна причина аз оцелях и сега съм по-жизнен отвсякога.
      Та, такива неща, Галина.. нооо, това съм аз. Не се извинявайте, моля, съжалявам, че сте в гнусната
      обсесивно-компулсивна тревожност. Умирането не е лесна работа, особено ако не вярваш на мислите си
      като в обективни факти.

  7. Беше много интересно.Благдаря.

    • Текста има терапевтична цел, Лена. И това е разбирането на темата за отговорността, която е доста специфична. Аз ви благодаря за проявения интерес!

  8. Здравей и благодаря за идеята и възможността всеки да се включи!
    На път за вкъщи, докато пресичаш улицата се спъваш и падаш на трамвайната линия. За съжаление идващия трамвай не успява да спре навреме и минава през теб. Докато дойде линейката, вече е късно..

    Очаквам включване 🙂

    • Анна-Мария, изпреварвам времето си за отговор предвид обстоятелствата в “проклятието”
      ти – живея във Варна и си нямаме трамваи. Благодаря за смелостта, все пак..

  9. Здравейте! Мисля си че се прибират е от работа и сте сам вие ви се свят, прилошава ви сърцето ви бие учестено не може да си поеме те въздух падат и няма кой да ви помогне.

    • Здравей Пепа! На “Ти” сме, най-малкото, щото вече сме съучастници в една по-различна авантюра.
      Отговорът ми означава само едно, а ти се досещаш какво: Мисълта не е факт! А ние, хората, често
      влизаме в подобни мисловни капани. Щастлива!

  10. Ок. През целия ден ти Вървят мисли, постоянно. Мисли от рода: защо все се наблюдавам, ето пак започва замайването, ще колабирам, защо ми е така, що не отслабвам, дали е от храната и подобни.. Изведнъж при теб идват хора, които ти познаваш, а и такива, които не познаваш. Започваш да чувстваш напрежение, вниманието ти отива в мислите, които отново и отново са от рода на Боже колко искам сда съм спокоен, ненапрегнат, да съм сам, да не съм тук и да не се напрягам с тия. Започва ти и замайването…От там мислите ти са, оле ще колабирам, трябва да избягам от тук…Вечерта се прибираш и вс е ок, но ти вече си като парцал, уморен и нищи не ти се прави и лягаш да спинкаш в 20 часа.

    • Абе, да, но идеята беше да отправиш нещо подобно на проклятие.. такова, каквото се съдържа в обсесивните мисли за страдащия от ОКР. Да спя 20 часа? Не бих си го причинил… ранното ставане е част от обичайния ми начин на живот и не бих го подменил с нищо, докато съм в състояние. Твоето послание към мен не съдържа интрузивен момент свързан с някаква увреда, поне не така явно заявена, но по-важното е че пое отговорност да се включиш в този опит. Благодаря!

  11. Ще го нарека самоубийство от страх

    Изпитвате ужасяващ страх от инцидент,който си мислите че може да се случи.Всеки път е различен спрямо мястото/било то навън,вкъщи,на работа/. Днес се прибирате от работа,нормален работен ден. През нощта чувате шумове,събуждате се и мислите че ще ви ограбят,убият,отвлекат. Изпадате в безизходица,очаквате всеки момент някой да отвори входната врата. Втренчен сте в нея и сте почти сигурен,че тя се мърда и че някой отваря вратата. След секунда умирате от инфаркт,никой никога не ви е ограбвал и не е влизал в дома ви.

    • Здравейте,
      Развеселихте ме. Смятате ли, че ако имах суицидни мисли, щях да публикувам подобен текст. Идеята беше
      малко друга, но приемам отговора ви като тематично поемане на отговорност. Е, мислите ви не струват,
      както и да ви звучи това – след като ви пиша. Всъщност, това беше идеята, а подобно осъзнаване прави
      чудеса с тревожните и депресивни хора.

  12. Здравейте! Много интересен експеримент. Не си помислих нещо конкретно, защото осъзнавам, че с а глупост. Но насочени към най-близките ми тези мисли ще ме уморят, въпреки, че се е доказало, че не съм пророк. Когато се появят основни преди сън към най-близкото ми същество, направо не издържам и ми иде да избягам някъде и от опити да спра да мисля става по-зле и направо става като паник атака. Влязох да прочета все пак как сте след експеримента и дали е имало някой пророк . За щастие съм почти сигурна, че няма. Ако можех да го осъзная и за себе си 😕. Поздрави!

    • Благодаря ви, Поли! Експеримента го правя доста години вече. Кой си взел, взел.. невъзможно е да се помогне на всички..
      и това го знам… просто поемам отговорност предизвиквайки негативни мисли към себе си – към мен единствено, не към
      някой значим за страдащите човек. Целта ми е проста – да покажа, че мислите не сработват увредата съчленена в тях и
      пациентите да си вземат малко от тази нагласа наготово.., но и да се заразят, та барим започнат и те да поемат
      отговорността да предизвикат мислите си, но без последващите инфанилни компулсивни опити по обезоръжаването им.
      Защото вярвам, че това е пътят. И отговорните към психичното си здраве хора, вече берат плодовете на своята смелост.
      Поздрави,
      Петър

  13. Умри в катастрофа

    • Добре, ше умра в катастрофа. Но ключовия въпрос е кога. Днес няма да е, така че ще ви разочаровам, тъй като ще съм на място, където подобен сценарий е изключен. Можете да ме проверите след 7-8-9 часа, но дали ще съм жив до утре, няма как да знам.. Никой няма как да знае.. този контрол го преценям като безсмислена инвестиция в едно неконтролируемо очакване, което може да се материализира след 20-30-40-50 години, например. И дотогава, ти няма да живееш в настоящето, а в бъдещето.. а там нищо не е сигурно.

  14. Няма никога!

    • Спокойно, не бягай, ще се почувстваш по-добре, ако не го правиш, постфактум, когато се погледнеш в огледалото и видиш, че от там ще те гледа една нормална жена.. може би малко по-невротична, но нормална – здрава.., просто малко по-бдителна, нищо повече… Бъдете здрава!

Leave a Reply