РЕАЛИСТИЧНИ ПРОГНОЗИ

Добър психолог в родния ни град

Най-добрият психолог в града… Господин Добър психолог Варна…

Стига, нека не сме наивни жертви 

“Добър психолог Варна” е ключова фраза, която се класира с доста висок рейтинг в търсещите машини на Гугъл, по отношение на най-обикновени психологични практики. Такива като моята. Дали ми се ще да се побирам във формата “добър психолог Варна”? По-скоро не, защото това са само едни потребителски проекции – вероятно на моите съграждани, които, въпреки че твърде-често се сблъскват с порочно-контекстуализирана (манипулирана) информация около пазара на услуги рекламиран в медиите, несъзнавано поддържат точно тази порочна практика през изборите и търсенията, които правят – “добър психолог, най-добър психолог.., най-добрият сред добрите”. 

Благодаря, не се идентифицирам с “господин Добър психолог Варна”. “Господин Добър психолог Варна” звучи твърде нарцистично за мен. Значи не съм вашият човек. Чао! Добър-лош, харесван-нехаресван, това са категории за оценка от полярните крайности на черно-бялото ни мислене, в които дай-боже да не попадам. 

Реалистични прогнози? Да си дойдем на думата. 

Хората сме уникални социални същества. Съществена част от тази неповторимост е заложена още в генетичната ни памет – с нея се раждаме. И темперамента, но ведно с нашия характер (историческата ни памет написана на релационния терен на детството от значимите за нас хора) формират нашата личност. Страховете в личността ни предопределят и преживелищните ни реакции в реалността. 

Има ситуации, в които губим, само защото реалността функционира по нейни си собствени закони, които не можем да предвидим. Te разклащат способността ни да се справим с активиращите стимули вътре в тях по адекватен начин и, въпреки изключително голямото старание да ги преодолеем с високо вдигната глава, понякога реалността ни сварва неподготвени и бързо ни приземява. 

Тази неподготвеност я преживяваме, като че сме достигнали дъното (разбирай нашите основни убеждения и страхове). А бихме могли да се научим да приемаме живота такъв какъвто е, защото той функционира вътре в реалността по такъв начин, че ние понякога сме долу, понякога горе, и по-важното е това не колко пъти сме падали, а колко пъти след това сме успели да се изправим

Да, прогнозата е добра за вас, но само ако си позволите да се срещнете с емоционалната болка, която така старателно сте избягвали, замаскирвали или сте й се предавали през несъзнаваните си и неадаптивни реакции към нея. 

Разбира се, важно е да знаете, че вие нямате никаква вина за това, че сте именно такива, а не други. Mоята роля, в случая, е да пренасочвам вашите усилия в посока към възстановяване на природната хомеостаза (психично и соматично равновесие) заложена във всеки един от нас още с появата му на този свят. Природата ни иска здрави. 

Една добра прогноза: 

  • Днес вече сме в новия ден, но понеже сме зрели хора, помним какво си взехме и от изминалия. Нарича се опит. Все пак, позволихме ли си снощи, преди да заспим, да отделим 15 минути от времето си, за да си направим равносметка във връзка с всичко онова, което ни тревожеше вчера? 
  • Позволихме ли си, или днес отново ще включим защитната си реакция (нарича се проекция) – т.е. ще продължим ли да прехвърляме собствената си отговорност към другите, или е крайно време да поемем отговорността за собственото си поведение пред нас самите? 

Представете си процеса, в който упорито отказвате да влезете – той се случва тук и сега и е като една пица. Всеки от нас е парче от тази пица, като всяко парче е конкретна персонална отговорност – моята и вашата. И тази уникална симбиоза от отговорности се нарича принадлежност, доверие… 

Какво се случва с непоетата отговорност? 

Мислете, защото принадлежността няма да направи компромис точно с вашето парче отговорност, напротив, това което е сигурно е, че ще го игнорира – а вие отново и отново ще сте в самотата и самоотхвърлянето си. Това ли е вашият избор? 

Защото, какво е човек без принадлежност?

Кой ще ни утвърждава?

Кой ще ни милва?

Кой ще ни храни с всичко, от което имаме нужда?

С кого ще се забавляваме и кого ще обичаме?

И какво правим, за да се случи това? Какво правим, за да се върнем в реалността? 

Ето ви една готова истина, която в този случай е оправдана: Просто признаваме грешката си и продължаваме напред. Честността пред себе си е единствената стратегия за справяне с нашата отговорност. „Да, грешал съм, но съм достатъчно зрял да призная това!” Защото моята принадлежност към вас се гради на доверието, което ви давам и доверието, което получавам от вас.

Петър Петров, психолог, Варна, април, 2016