Самопомощ при ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) – част четвърта

ОКР и ПСИХОТЕРАПИЯ

(промяна по отношение на действието)

 

Самопомощ при ОКР е ли реалистична алтернатива?

част четвърта

Самопомощ при ОКР.

Влизам в директното казване на нещата през личния ми опит, натрупан в терапевтичната ми работа с пациенти с ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство).

Учил съм се отнай-добрите професионалисти, респект, и много-специфична литература, но, без да имам никакви претенции, предпочитам да цитирам личния си опит преди теоретичния.

Личен опит, който ме научи на най-простата истина:

  • няма матрица, няма шаблон, няма универсална схема, която да работи еднакво ефективно с всеки пациент страдащ от ОКР.

Самопомощ при ОКР не е реалистична алтернатива.

Ще ви изведа моята гледна точка, без претенции за изчерпателност, нали, която е по-близо до идеите на когнитивно-поведенческото направление в психотерапията, макар в практиката си да не работя единствено през тази нагласа. Ще се постарая да съм максимално лаконичен.

  • Колкото и странно да звучи, в терапията не се занимавам с обсесията, а се интересувам от нейното значение. В 90% от случаите персоналното значение насочва към темата за огговорността (но е възможно и друга идея да излезе).

Т.е., изследвайки значението на натрапливата/интрузивна мисъл – (през различни техники от когнитивно-поведенческата терапия), идеята е да идентифицирам едно по-устойчиво базово вярване;           

  • Следва когнитивно реструктуриране на базовото вярване (персоналното значение на интрузията), което най-често е свързано с отговорността, която този човек не може да поеме.

Когнитивното ресртуктуриране ще даде възможност на този човек да пренапише когнитивно-изкривената история на натрапливите си интрузивни мисли в един нов сценарий, стъпил върху реални факти и аргументи от целия му досегашен живот.                         

  • Следва поведенческо активиране (екшън план) в дизайна на подходящи поведенчески експерименти, в логиката на градирана експозиция (излагане) на различните страхови стимули свързани с отговорността за вреда.

И това действие няма да бъде равно на това, този човек да прекрати ритуалите – неутрализирането и избягването, но ще способства тяхното намаляне.                                                                                                                                   

  • Резултата от поведенческите експерименти ще е траен, ако се изпълняват достатъчно продължително във времето. Идеята е много проста:

– Тестваните алтернативни отговори на обсесиите се нуждаят от достатъчно поведенчески повторения, за да се интернализират в личността на човека до степен да се превърнат един ден в неговото ново обичайно поведение.

– Ново обичайно поведение ще рече, че правилата и допусканията на този човек са автоматично пренаписани през опита на различното правене.

Различното, новото поведение, което в своята повторяемост извън хомеостатичната комфортна зона на личността ще опосредства и новата ни трайна различна реакция по отношение на интрузивните мисли.

  • Терапевтичния акцент при ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) не е в интервенцията на обсесията, а тази по отношение на действието – компулсията, ритуала.

Резултата от новото действие не се очаква да е категорично справяне с компулсиите, но напр. достатъчно е пациента да ни съобщи, че вече само си мие ръцете, при това не по 100, а само по 30 пъти на ден и, дори, без да снима, вече, тези компулсии с камера.

Т.е., в конкретния пример с конкретния пациент, констатираме някаква промяна, при това съществена, но той ни съобщава, че все още изпитва трудност в динамиката – отговорност за вреда към мама и последващият ритуал с миенето на ръцете.

Хващаме всяка идентифицирана от пациента ни нова трудност и я изработваме отново и отново през някоя от когнитивните техники.

Можем да работим с когнитивните изкривявания в интерпретацията на тази трудност, но можем да превключим и директно в най-мощната техника на поведенческия експеримент.

Поведенчески експеримент, през който директно променяме ключовата когниция или самата автоматична мисъл (в случая това е интрузията).

Но е възможно да използваме техниката за когнитивно реструктуриране, преди да превключим в поредния поведенчески дизайн в търсене на трайна промяна.

Понякога, пациента ни, през един разговор със споделяне и изграждане на алтернативна мисъл, по един рационален начин достига до една нова идея за себе си, другите и света, че това което си мисли няма как да се случи.

И понякога това е достатъчно, за да затворим сесията с надежда, че следващият път ще сме с една идея по-близо до финализиране на терапевтичния процес.

Някои, възможно е да заключат:

И какво като си научил в терапията, как си пречиш през натрапливите ритуали (компулсии)?

Хайде, защо не можеш да спреш да го правиш онова с избягването или неутрализирането? Защо продължаваш да си един безотговорен към собственото си психично здраве, човек? Тези някои ще са прави, разбира се.

Ще са прави, защото когнитивна, без емоционално-поведенческа промяна, ще има нищожен ефект върху личността на страдащия. Имам някакво знание (осъзнаване), но какво правя с това знание?

Когнитивно-поведенческата терапия е помощ за самопомощ. Самопомощ при ОКР е възможна само след осъзнаването, което се случва в психотерапията на това разстройство.

  • Какво като имам осъзнаване колко нелепи са мислите и последващите ги ритуали? Какво от това?

  • Как ситуацията с моето обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) ще се затвори?

Т.е., мислим в друга посока. За да се случи емоционална промяна, трябва да активираме някакво преживяване в терапията. И един от добре работещите ключове, не единствен, разбира се, е в повторното преживяване на травмата от детството.

И само тогава, само когато човек емоционално се разтърси от повторното преживяване на ранно-детския си травмиращ спомен, той има реален шанс да го надживее.

И тук се включва големия арсенал от емоционално-фокусирани техники, които работят именно в този контекст – подсигуряващи повторното преживяване на травмата в защитената терапевтична среда.

За да се случи трайната поведенческа промяна, отново мислим в друга посока – непотвърждаване на първоначалните очаквания в мислите на пациента ни, но през поведенческо активиране преминаващо през градирана трудност в контекста на поемането на отговорност.

Градирана, което ще рече, че терапевта би могъл да е този, който пръв да поеме отговорността за вреда, която в последващите сесии постепенно ще се прехвърля/поема и върху/от пациента. Малко по-късно ще демонстрирам това в конкретен поведенчески експеримент, в който ще ви въвлека и тайно се надявам на активното ви участие.

Може би става ясно, че не е толкова проста клиничната картина при това тревожно разстройство, поради което самопомощ при ОКР се оказва невъзможна алтернатива.

Казано с по-прости думи – самопомощ при ОКР е опция, която се отключва, само ако сме си разрешили да потърсим психотерапевтична помощ преди това.

Към част пета – поведенчески експерименти – включи се сега

към част първа, втора и трета

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019

Leave a Reply