четири е три

четири е три
преди скачах
преди да преброя
до три

сега броя
до четири
четири е три
плюс още малко

и това малко
е всичко

и се усмихвам
на тоя предпазлив човек
който съм станал
както се усмихваш
на чужда снимка
в собствения си портфейл

едно време
се хвърлях в локви
без да проверявам
дали водата
е още там

сега проверявам
два пъти
веднъж за водата
веднъж за себе си
който вече
не скача

някой ме гледаше
когато бях дете
не с очи
с топлина
седеше на тила ми
като слънце
което не искаше нищо

сега го няма
или го има
но проверявам

някой звъни
непознат номер
не вдигам

после си мисля
че може би
точно тоя разговор
е щял да ме върне
в локвата

но вече късно
телефонът мълчи
като локва
без скок

.


Петрос Ян, 7 август, 2024, Варна

Leave a Reply