елате утре

има едно гише
и зад него човек

печатът е в чекмеджето
бърка чак на дъното
и докато бави
в очите му светва злато

казва елате утре
макар че може и сега

цял живот
са му казвали чакай

сега той казва чакай
и за миг
чака другият

вечер заключва
прибира печата
облича палтото
и в трамвая
пак е никой
притиснат до вратата

но има един жест
който още не е направил

някой ден
може би
ще вдигне поглед
и вместо елате утре
ще каже
седнете
сега ще го уредим




Местата без език


Петрос Ян, 17 юни, 2026, Варна