Психичната болка

Психичната болка

Болката е лайтмотива, който съпътства всеки от симптомите в нашето дисфункционално преживяване. Тя се проявява по различни начини, но източникът ѝ винаги е един – начинът, по който мислим, чувстваме и реагираме.

Как психичната болка се проявява в живота ни

• тя се проявява в очакванията ни, вътре в мислите ни, които натрапчиво ни държат в темата за поредния лош сценарий;
• тя се проявява в негативните емоции резултат на конкретни негативни мисли и неадаптивни поведения;
• често я усещаме в телата си през психосоматични реакции, които говорят вместо нас;
• тя е всичко онова, което обичайно сме свикнали да наричаме проблем.

Болката е синдромът, а безсилие да се справим сами често поражда нуждата да потърсим помощ – от психолог, психотерапевт или психиатър.
Именно това решение е първата крачка към изцелението.

Болката е синдрома, а безсилието ни за самостоятелното справяне със симптомите вътре в него, в даден момент, ни карат да вземем решение да ги споделим с психолог, психотерапевт или психиатър. И това е първата крачка към изцелението.

Как реагираме на болката – трите автоматични стратегии

Боли ни. Досега сме се справяли с психичната болка през поведенчески стратегии, за които дори не сме се замисляли. Не сме се замисляли, защото са автоматични защитни реакции на нашата психика срещу нея:

• Бягство от болката – избягваме мисли, хора или ситуации, които ни причиняват тревожност.
• Подчинение/предаване/отдаване на болката – ступор – губим контрол над действията си и се оставяме на страданието да ни завладее.
• Компенсация на болката (разбирай последното, като да си наденем маска, с която да демонстрираме нещо различно от страховото си преживяване). 

Няма как да не боли, винаги боли, щом се касае за процес, в които участваме с нашите емоции. Болката, в този аспект е нормативна, и е неизменна част от процеса на осъзнаване. Реално, тя е „учителя“, който ни показва че сме живи и че имаме нужда от промяна.

Още за психичната болка – откъде идва страданието

Имаме проблем. Да. Това е нещо нормално, защото, просто, така функционира нашата психика, а нашият проблем е отговора ѝ във връзка с начина, по който интерпретираме една конкретна ситуация или във всички идентични ситуации. И в тази наша интерпретация се случва една порочна интеракция между дисфункционалните ни – мисли, чувства и поведенчески реакции, а резултата все по-често придобива и телесно измерение – психосоматика.

Вижте, ако до този момент всичко е изглеждало що-годе хармонично в представата ни за реалността – семейство, работа, социални контакти.., представете си, че една сутрин просто се събуждаме и нищо не е вече същото. 

Вероятно след това, през тревожно, тъжно, гневно, срамно или виновно чувство ще установим, че нещата, които правим, мислим, както и реакциите на тялото ни, са в тотално несъответствие с реалността. Това е моментът, в който старите ни вярвания и ригидни защитни правила вече не съумяват да ни предпазят.
Появява се разрив между „там и тогава“ и „тук и сега“ – между детските страхове и зрелите ни очаквания.

Как се заражда проблемът

Несъзнаваната част на нашата психика е приютила едни много устойчиви когнитивни схеми – правила и базови убеждения, които някога са ни пазили.

С времето обаче те започват да ни ограничават. И това е така, защото реалността се променя, но нашите вътрешни „програми“ остават същите.
Когато тези правила вече не работят, защитната стена рухва – и оттам се появява болката, тревожността, безсънието или напрежението.

Всъщност, тялото често е здраво – страда нашата психика, защото мислим по един специфичен начин, който ни кара да възприемаме света като заплаха.

Когато детето в нас се събужда

Болката, която изпитваме днес, често е гласът на нашето вътрешно дете – онова малко дете, потребностите на което, там и тогава, не са били посрещнати по адекватен начин от най-важните за него хора. И то се е почувствало неразбрано, нечуто, отхвърлено, неприето или необичано.

И да, останли сме фиксирани в тези чувства, и някак си сме намерили начин да се предпазваме от тях, за да оцелеем. Днес обаче, старите поведенчески стратегии вече не работят в наша полза. Не работят, защото реално ние страдаме:

• И болката ни връща към онова време, там и тогава, в неравностойната ситуация с нашите най-ранни възпитатели, когато единствената ни стратегия е била подчинението, а впоследствие – избягването, защото сме нямали друг начин да се защитим;
• Тя е спомен (емоционален, когнитивен, поведенчески или телесен) от миналото, който се проявява и в настоящето;
• В същото време, тя е и единствената възможност за осъзнаване и израстване.

Да си позволиш да потърсиш помощ

В един момент ние осъзнаваме, че не можем да се справим сами. И точно тогава идва времето да се доверим на някой психолог или психотерапевт – специалист, който ще ни помогне да разберем, какво стои зад нашите реакции.

Ние реагираме така, защото мислим по един много специфичен начин. Проблемите тръгват от специфичния начин, по който интерпретираме определена събитийност (разбирай всичко, което сетивата ни регистрират). И тази наша интерпретация съдържа множество когнитивни изкривявания, които в най-висша степен предопределят и цялото ни преживяване.

Ковид ситуацията преди няколко години наложи онлайн терапията, като неизбежния нов стандарт в тази сфера. Дали избора ти на психолог ще е от Варна или София вече нямаше никакво значение. Затова, дали ще се задвижите към мен или мой колега, нашата мисия е една и съща – да ви покажем как да се подчинявате на реалността без да губите свободата си, и как да живеете в нейната светла половина – там, където където няма да се потвърдят прогнозите на мисловно изкривените ви очаквания и на вашите страхове, там където болката се трансформира в разбиране и сила.

Пътят към себе си

Ваша отговорност е да сте творец на собствения си живот. Изисква се усилие, разбира се. Като вашия психолог във Варна, аз ще поема своята част от отговорността – да ви помогна да откриете вътрешната си сила, да разберете какво ви движи и какво ви стопира. А вие, ще поемете ли вашата? Да се подчините на потребността си от щастие и да си позволите да живеете в неговата светла половина?

Петър Петров, психолог и психотерапевт, Варна