Обсесивно-компулсивно разстройство и психотерапия (промяна по отношение на действието)

Самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство е ли реалистична алтернатива?

част четвърта

Самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство

Влизам в директното казване на нещата през личния ми опит, натрупан в терапевтичната ми работа с пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство.

Учил съм се отнай-добрите професионалисти, респект, и много-специфична литература, но, без да имам никакви претенции, предпочитам да цитирам личния си опит преди теоретичния.

Личен опит, който ме научи на най-простата истина:

• няма матрица, няма шаблон, няма универсална схема, която да работи еднакво ефективно с всеки човек страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство.

Самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство НЕ Е реалистична алтернатива.

Ще ви изведа моята гледна точка, без претенции за изчерпателност, нали, която е по-близо до идеите на когнитивно-поведенческото направление в психотерапията, макар в практиката си да не работя единствено през тази нагласа. Ще се постарая да съм максимално лаконичен.

• Колкото и странно да звучи, в терапията не се занимавам с обсесията, а се интересувам от нейното значение. В 90% от случаите персоналното значение насочва към темата за огговорността (но е възможно и друга идея да излезе).

Т.е., изследвайки значението на натрапливата/интрузивна мисъл – (през различни техники от когнитивно-поведенческата терапия), идеята е да идентифицирам едно по-устойчиво базово вярване;         

• Следва когнитивно реструктуриране на базовото вярване (персоналното значение на интрузията), което най-често е свързано с отговорността, която този човек не може да поеме.

Когнитивното ресртуктуриране ще даде възможност на този човек да пренапише когнитивно-изкривената история на натрапливите си интрузивни мисли в един нов сценарий, стъпил върху реални факти и аргументи от целия му досегашен живот.                         

• Следва поведенческо активиране (екшън план) в дизайна на подходящи поведенчески експерименти, в логиката на градирана експозиция (излагане) на различните страхови стимули свързани с отговорността за вреда.

Не ми казвай какво мислиш, НАПРАВИ ГО!

Направи го и провери за себе си дали то ще се потвърди. И това ново действие или бездействие) няма да бъде равно на това, този човек да прекрати ритуалите – неутрализирането и избягването, но ще способства тяхното намаляне.           

• Резултата от поведенческите експерименти ще е траен, ако се изпълняват достатъчно продължително във времето. Идеята е много проста:

– Тестваните алтернативни отговори на обсесиите се нуждаят от достатъчно поведенчески повторения, за да се интернализират в личността на човека до степен да се превърнат един ден в неговото ново обичайно поведение.

– Ново обичайно поведение ще рече, че правилата и допусканията на този човек са автоматично пренаписани през опита на различното правене/действие респ. неправене/бездействие (визира се пропускането на ритуала и непотвърждаване на очакванията в обсесиите).

Различното, новото поведение, което в своята повторяемост извън хомеостатичната комфортна зона на личността ще опосредства и новата ни трайна различна реакция по отношение на интрузивните мисли. 

Ритуалния рецидив е част от лечението на обсесивно-компулсивно растройство

• Терапевтичния акцент при обсесивно-компулсивно разстройство не е в интервенцията на обсесията, а тази по отношение на действието – компулсията, ритуала.

Резултата от новото действие не се очаква да е категорично справяне с компулсиите, но напр. достатъчно е пациента да ни съобщи, че вече само си мие ръцете, при това не по 100, а само по 30 пъти на ден и, дори, без да снима, вече, тези компулсии с камера.

Т.е., в конкретния пример с конкретния пациент, констатираме някаква промяна, при това съществена, но той ни съобщава, че все още изпитва трудност в динамиката – отговорност за вреда по отношение на майка си, примерно, и последващият ритуал с миенето на ръцете.

“Хващаме” всяка идентифицирана от пациента ни нова трудност и я изработваме отново и отново през някоя от когнитивните техники.

Можем да работим с когнитивните изкривявания в интерпретацията на тази трудност, но можем да превключим и директно в най-мощната техника – на поведенческия експеримент.

Поведенчески експеримент, през който директно променяме ключовата когниция или самата автоматична мисъл (в случая това е интрузията).

Но е възможно да използваме техниката за когнитивно реструктуриране, преди да превключим в поредния поведенчески дизайн в търсене на трайна промяна.

Понякога, пациента ни, през един разговор със споделяне и изграждане на алтернативна мисъл, по един рационален начин достига до една нова идея за себе си, другите и света, че това което си мисли няма как да се случи. Инсайтите в терапията, а и извън нея са нещо обичайно, ако сме отключили процеса на емоционалната промяна.

И понякога това е достатъчно, за да затворим сесията с надежда, че следващият път ще сме с една идея по-близо до финализиране на терапевтичния процес.

Някои, възможно е да заключат:

И какво като си научил в терапията, как си пречиш през натрапливите ритуали (компулсии)?

Хайде, защо не можеш да спреш да го правиш онова с избягването или неутрализирането? Защо продължаваш да си един безотговорен към собственото си психично здраве, човек? Тези някои ще са прави, разбира се.

Ще са прави, защото когнитивна, без емоционално-поведенческа промяна, ще има нищожен ефект върху личността на страдащия. Имам някакво знание (осъзнаване), но какво правя с това знание? 

Когнитивно-поведенческата терапия е помощ за самопомощ. Самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство е възможна само след осъзнаването, което се случва в психотерапията на това разстройство.

• Какво като имам осъзнаване, колко нелепи са мислите и последващите ги ритуали? Какво от това?

• Как ситуацията с моето обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) ще се затвори?

Т.е., мислим в друга посока. За да се случи емоционална промяна, трябва да активираме някакво преживяване в терапията. И един от добре работещите ключове, не единствен, разбира се, е в повторното преживяване на травмата от детството.

И само тогава, само когато човек емоционално се разтърси от повторното преживяване на ранно-детския си травмиращ спомен, той има реален шанс да го надживее, Да го надживее, ако терапията с приемането и прошката бъдат осъзнати като адекватните алтернативи на добрия изход.

И тук се включва големия арсенал от емоционално-фокусирани техники, които работят именно в този контекст – подсигуряващи повторното преживяване на травмата в защитената терапевтична среда.

За да се случи трайната поведенческа промяна, отново мислим в друга посока – непотвърждаване на първоначалните очаквания в мислите на пациента ни, но през поведенческо активиране преминаващо през градирана трудност в контекста на поемането на отговорност.

Градирана, което ще рече, че терапевта би могъл да е този, който пръв да поеме отговорността за вреда, която в последващите сесии постепенно ще се прехвърля/поема и върху/от пациента. (В следващата си статия по темата за обсесивно-компулсивно разстройство ще демонстрирам това в конкретен поведенчески експеримент, в който отговорността за вреда се поема от терапевта и се надявам на активното ви участие).

Може би става ясно, че не е толкова проста клиничната картина при това тревожно разстройство, поради което самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) се оказва невъзможна алтернатива.

Казано с по-прости думи – самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство е опция, която се отключва, само ако сме си разрешили да потърсим психотерапевтична помощ преди това.

към част пета – поведенчески експерименти – включи се сега

към част първа – какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство

към част втора – обсесивно-компулсивно разстройство – преживяване-личност

към част трета – обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – лечение

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019