ЗА МЕН И ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ КЪМ ВАС

психолог и психотерапевт

Свободата е личен избор

Петър Трифонов Петров (48г.) – магистър – психолог-консултант. Сертифициран когнитивно-поведенчески консултант към БАКПП. Психологично-консултативна практика в гр. Варна; Работил съм като доброволец-психолог в Терапевтична общност за лечение на зависимости „Феникс”.

КОМПЕТЕНТНОСТИ:

  • Когнитивно-поведенческа психотерапия (сертифициран когнитивно-поведенчески консултант);

  • Психодрама - обучение в асистентско ниво - приключва през 2020г.;

  • Фамилната психотерапия – в процес на обучение

ВЕРОЯТНИ ЗАЯВКИ ЗА РАБОТА:

  • Психологично консултиране при юноши и възрастни.

  • Консултиране по проблем – екзистенциални проблеми и такива в общуването.

  • Семейни консултации – конфликти в двойката и проблемна комуникация.

  • Личностово израстване.

  • Тревожни разстройства – паническо разстройство с и без агорафобия, различните фобийни състояния – социално-тревожно разстройство (социална фобия), здравна тревожност (хипохондрия), агорафобия, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство.

  • Дозависими състояния – наркомании, алкохолизъм, хазарт и компютъри. Ресоциализация след продължителен рехабилитационен престой в комуна или терапевтична общност.

  • Депресия и Ниска самооценка.

  • Психосоматични проблеми (тази подтема би могла да компенсира в голяма степен почти всички останали - във всички случаи, когато не е открит реален медицински проблем).

Позовавам на интегративни терапевтични подходи включващи основно когнитивно-поведенчески и психодраматични техники при работа с психологичните и психични проблеми на хората, с които работя - пациенти и клиенти. Проблемното функциониране през пубертета и юношеството се повлиява изключително благоприятно през психодрама и когнитивно-поведенчески техники. Еклектичния подход (аналитичен, психодраматичен, систтемен и когнитивно-поведенчески) дава шанс на клиента/пациента да се докосне до най-дълбинните си страхове индуцирани в неговите автоматични мисли, базови вярванния и обичайното му поведение – да нормализира дисфункционалната си емоционалност през логично-рационалния отговор (какъвто предлага когнитивното реструктуриране, например), да преживее повторно, но контролирано, през различни поведенчески техники тяхното повторение вътре в и извън сесията, и в крайна сметка, да излезе от консултацията/терапията с чувство за непотвърждаване на първоначалните си очаквания свързани с тези страхове – т.е. да ги надживее.

Работя индивидуално и групово. Етичните стандарти, моите и тези на професията като цяло, ми дават правото на избор да не работя с всички психични и екзистенциални проблеми на хората, а само с тези, за които имам нужната квалификация и лична опитност. През годините научих и друго. Психолог и психотерапевт не са тъждества на Господ. Вече съм убеден, че не мога да помогна на всички хора потърсили помощта ми. Случва да препращам различни, най-вече клинични случаи към мои колеги, специализирали се в работа с конкретни психични разстройства и проблеми. Стандартите за етична практика налагат съвместната ми работа с психиатър. Работя с утвърдени в психиатричната помощ имена в град Варна, покриващи професионалните критерии за работа с юноши и възрастни.

Кога се нуждаем от психологическа и психотерапевтична помощ

КОГА е необходима психотерапия и кога консултиране по проблем:

  • Когато това, което наричате проблем (може да е психично разстройство или трудна житейска ситуация) в някаква степен започва да пречи на нормалното функциониране в личния ви живот, в социалното и професионалното ви пространство;
  • Когато това, което наричате проблем започне да се проявява в телесна симптоматика, за която няма потвърждаваща клинична картина диагностицирана и разписана в конкретно заболяване. Този феномен се нарича психосоматика и успешно се повлиява от психотерапия. Психосоматика, защото най-често под различните телесни симптоми, които са на повърхността на нашите преживявания, стои един дисфункционален начин на мислене, който опосредства едни по-глобални очаквания за нас самите, другите и света, които са нефункционални в аспекта на личностовата удовлетвореност;
  • Когато това, което наричате проблем намери израз в емоционално и поведенческо несъответствие на реалността, в която нормата е хората да се чувстват добре и да нямат невротични преживявания във връзка със своите нужди (потребности).
  • Може да е непреодолимо чувство, което, като че се заражда от нищото;

  • може да е натраплива (обсесивна) мисъл, която от известно време не ви дава мира и вече ви е вкарала в по-голямата тема на очакването за провал или необичаност, например;

  • може да е телесен симптом, от който да си вадите крайно катастрофални заключения;

  • може да е, защото не може да си обясните крайно дисфункционалното си поведение в ежедневни ситуации.

Ако трябва да бъда пределно лаконичен, бих обобщил следното: Тогава, когато нещата, които правиш, мислиш, чувстваш и усещаш с тялото си, започнат да пречат на нормалното ти функциониране като социално същество и личност, по-добрия сценарий е да си дадеш шанс за добър изход. Когнитивно-поведенческата психотерапия е добре структурирана, както по отношение на техниките, които ползва, така и по отношение на нейната продължителност във времето. Т.е., не става дума за един безкраен процес във времето, а за едни договорни отношения между клиента и терапевта/консултанта в защитената среда на строга конфиденциалност и доверие. Времето е ценен ресурс, а в този аспект продължителността на терапията зависи и от вашата персонална отдаденост на каузата „Моето психично здраве е мой приоритет” – не на съпруга ми/жена ми, моята майка или близките ми. Т.е., ако мотивацията ви за лечение не е ваша вътрешна потребност, съвместната ни работа ще е безсмислена в контекста на отговорността. Вашето психично здраве е ваша персонална отговорност, не моя, не на който и да е. Ако си мислите, че терапията може да ви послужи като оправдание за стоене в болните си поведения, благодаря, аз отговорност за чужда вина няма да нося.
Когнитивно-поведенческата терапия е тук и сега – и ние учим клиентите си по един много-конкретен начин, докато аналитичните доктрини се фокусират в там и тогава – в отговор на въпроса – Как се е случило интернализирането на страховете ни през изискванията и очакванията на значимите други за нас? Как са се зародили нашите страхове (схеми) и как сме се научили да се пазим от тях през различните стилове за справяне със страха  (копинг-стратегии)?

Петър Петров, психолог, град Варна