Онлайн консултиране и психотерапия

Онлайн консултиране и психотерапия. Да, съществува и такава практика, която е колкото необичайна, толкова и адекватна в контекста на информираните избори, които правим в живота си. Изчел съм доста парадоксална информация във връзка с този метод на работа – онлайн консултиране, психотерапия-онлайн и да си призная, в един момент просто си припомних, че все още живея в България. Ама, видиш ли, ако сте били по-срамежливи, или дори тревожни.., че човек бил по-склонен да общува с компютър, отколкото с друг човек.., че видиш ли – клиент и терапевт се били фокусирали по-бързо върху проблема, когато са във виртуално пространство… Спирам, защото се срамувам да чета подобни словоблудства; спирам, защото е в много-шумен разрез с професионалната ми етика.

Онова, което се случва в живата връзка се нарича интеракция. Ние се срещаме с вас и чрез своята емоционалност, която не е невъзможно, но е достатъчно затруднен преноса й през медията на компютърната програма. Затруднен, ако щете през метафората на „разваленият телефон“, който недобрата интернет връзка би могла да опосредства. И какво, ще отложим сесията, защото интернета се бъгнал ли?

Виртуалната среда на онлайн комуникацията не може да измести живия диалог, тъй като всеки участник в терапевтичната ситуация присъства в нея не само с нещата, които казва, а по-важно е как ги казва (експресията на изказа), невербалното му присъствие и много други паралингвистични компоненти, които не толкова прозорливата камера на компютъра ви едва ли е в състояние да улови в тяхната цялост.

Добра компенсация в полза на онлайн-психотерапията би се случила, ако позиционирате камерата си така, че тя да обхване цялото ви тяло или поне по-голяма част от него. Да, знам че ако е втория вариант ще пропусна да видя „шиещите“ ви крака или „тактуващата“ ви дясна ръка, защото окото на камерата ще е извън този ракурс, но повярвайте, аз се нуждая от тази информация. Нуждая се, защото често тя ще е тази, която ще дава допълнителна яснота и валидизация на обективната картина на страданието на човека срещу мен.

Ковид ситуацията наложи нови страндарти на психотерапевтичните практики. Вече съм част от следващите новия тренд в професията, но предпочитам да наричам себе си традиционалист, който винаги ще предпочете живия контакт. С това ви казвам, че – да, предпочитам срещите ни да се случват в кабинета ми, но не съм в състояние да оспоря правото ви на свободен и информиран личен избор. Личен избор, който винаги ще уважа.

Петър Петров, психолог и психотерапевт (по обективни причини, все по-често, онлайн такъв)