Депресия
Тъжно е. Живот в тъгата. Няма изход. Няма смисъл.
Депресия
Ще се опитам да ви разкажа малко за депресията. В началото на този кратък разказ ще боравя с малко по-сложни думи, които функционират в психиатричната риторика, а сетне през една по-битова словестност, ще се опитам да уточня, какво стои зад тази твърде популярна в ежедневието ни дума.
Важно уточнение е, че няма такава болест ДЕПРЕСИЯ – депресията е синдром. Депресивния синдром може да бъде открит в много нозологични единици (разбирай в различни психични разстройства):
-
Депресивен епизод – това е отделна нозологична единица – когато за първи път се случи депресия;
-
Депресивен епизод може да има при голямото рекурентно (рецидивиращо) депресивно разстройство – от групата на депресивните разстройства;
-
При депресивната фаза на БАР (биполярно афективно разстройство);
-
Депресивен синдром може да има при много-органични състояния (почти всички органични състояния в мозъка) – дегенеративните деменции и туморите също могат да са съпътствани с депресивен синдром;
-
При шизофрения като постшизофренна депресия – т.е. депресивен епизод, който възниква като последица от шизофренията) – която си има отделен код и отговаря на критериите за депресия;
-
Депресивен синдром може да има при зависимостите – има такъв отделен код психично разстройство с предимно депресивна симптоматика;
-
Депресивният синдром може да го има и при тревожно-депресивното разстройство (от спектъра на тревожните разстройства) – когато симптомите на тревожност и депресия се срещат едновременно, но никой не е толкова интензивен, че сам да оправдае поставянето на диагнозата.
Ако преобладава тежка тревожност, а депресията е изразена в по-лека степен, тогава се използва една от другите форми за тревожно или фобийно разстройство. Когато присъстват и са в тежка степен и двата синдрома, тогава се описват и двете разстройства и не се използва тази диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство – към което спада тревожната депресия).
Това е много-важно да бъде уточнено, защото всяка нозологична единица, която протича с депресивен синдром изисква различно лечение – с различен подход. Ако е ендогенна депресия – началото и не съвпада с нищо.
Депресия
(симптомите)
По отношение на клиниката, в по-старите наръчници фокуса падаше върху класическата триада за депресия:
-
ХИПОБУЛИЯ (понижена действена активност);
-
БРАДИПСИХИЯ (забавено мислене, респ. забавен говор, асоциативния поток тече по-бавно);
-
ДИСТИМИЯ (понижени емоции, следствие на което тези хора изглеждат тъжни). В последната модификация на МКБ-10 се дава тежест на всички когнитивни сфери – не се дава приоритет само на тези три.
ПЪРВОТО, ПО КОЕТО ЩЕ ПОЗНАЕТЕ човек с депресия е това, че той не говори – на зададените въпроси дава кратки отговори… и ако някой много-говори, той е по-скоро тревожен, отколкото депресивен.
Той е тъжен. В най-тежката си форма (дистимия) – чувството на тъга може да се опише като емоционално състояние, в което човек изпада, ако почине член на семейството – затова депресивното състояние е свързано с голямо страдание.
Друг много-голям симптом, който присъства при депресията е анхедонията – невъзможност за изпитване на удоволствие. Не изпитват удоволствие и по отношение на храната, не усещат и вкуса й… либидото е понижено. Най-тежката степен на анхедония е, когато вече нищо не ги радва.., нищо не може да предизвика някакъв интерес в тях.
Друг голям симптом е т.нар. болезнена безчувственост – когато пациентите са толкова безразлични към най-близките си, че те изживяват болезнено това, че не обичат например детето си.
Другото, което се вижда е тяхната т.нар. емоционална реактивност, която може да се фиксира и в невербалната комуникация – при депресивно болните се наблюдава редуциране на емоционалната експресия, която се изразява в редуциране на жестикулацията, редуциране на мимическата изразеност – т.е. описва се с т.нар. депресивен лицеизраз – отпускане на устния ъгъл, интонацията на гласа е монотонна, обикновено говорят тихо, позата на тялото е обикновено прегърбена напред с ръце на коленете.
Понижената действена активност в най-тежките случаи стига до там, че те не могат да станат от леглото – прекарват по-голямата част от ежедневието си там. Обикновено не могат да правят нищо, защото нямат желание от една страна, а от друга – нямат сили – чувстват се без енергия – включително не могат да ходят и на работа… и стигат до там да не могат да се самообслужват. Те се занемаряват – прим. жените спират да се гримират, не се поддържат, но в повечето случаи се къпят, поне, докато при шизофрения не е така.
Забавено мислене при депресивните пациенти обикновено се описва с т.нар. псевдодеменция – когато те самите се усещат като оглупели. Могат да споделят, че забравят, а като им дадеш някаква задача трудно се справят.
Най-честите разстройства на мисленето при депресия са свръхценното мислене, но не налудностите. Свръхценното мислене е това, което по някакъв начин можеш да го коригираш с догмите на логиката, а при налудното това е невъзможно. Свръхценни – т.е. те са обособени от промененото емоционално състояние и не са налудни – т.е. не стигат тази сила на убеденост, която е при налудностите.
Основните промени в емоционалното състояние могат да се обосноват с основните промени на мисленето – тъгата е свързана със загуба, вината с това, че не са спазили някакви свои правила. Склонни са и обикновено се обвиняват за стари грехове – нещо, което е минало и не е кой знае какво, те го възприемат като голям-грях заради който заслужават да бъдат наказани, а понякога могат да кажат, че болестта им е наказанието за тоя грях.
Соматичните (физическите) симптоми при депресия обикновено се дължат на промени във вегетативната нервна система – главоболие, повръщане, диария, запек, болки в стомаха и дискомфорт като цяло. Характерно за тях е, че са разхвърляни – т.е. не могат да влязат в един соматичен синдромен комплекс.
Соматичните симптоми са различни, но има три неща, които са чести при депресията: инсомнията – нарушения в съня – трудно заспиване и ранно събуждане (за разлика от атипичната депресия, при която сънят е увеличен); променен апетит – не се яде и се губи тегло; понижено либидо.
Най-общо – болните с депресия имат негативна оценка за себе си, за околните и за бъдещето – затова бъдещето изглежда толкова мрачно и, в един момент, като да остава единственото спасение –самоубийството.
От всички състояния в психиатрията, най-чести са самоубийствата при депресии. Затова, нека не злоупотребяваме с тази дума в битовия контекст, в който често я употребяваме и се опитаме да разберем тези хора през професионалното отношение, което им дължим.
В последващи статии ще се опитам да изведа конкретен терпевтичен план и етапите, през които преминава психотерапевтичния процес при работа с депресия.
Варна, април, 2016
