ОКР – лечение – част трета

ОКР – ЛЕЧЕНИЕ

или

Как да обезсмислим функцията на “добрият” магьосник

 

част трета

ОКР – лечение.

Проблема, макар и осъзнат, продължава да се нарича ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство). И ще е така, понеже жертвата на пророческите натрапливости продължава да подържа жив мита за “магьосника-хипнотизатор” в главата си.

Да, навсякъде изтъкваме, че осъзнаваме субективността на интрузивните си миси. Но повратния момент е да почувстваме тяхното безсмислие. Съвсем различно е да ни залее тяхното безсмислие. А това можем да преживеем, само ако се потопим в емоционалния процес през пригоден за целта поведенчески експеримент. Защото,

  • едно е да си мислим, че осъзнаваме нелогичността на мислите си, и диаметрално различно би се отразило на цялата клинична картина, ако почувстваме тяхното безсмислие. Само тогава ще имаме осъзнаване за безсмислените ритуали срещу нея.

Налице е осъзнаването, че тези интрузивни мисли са нищо повече от специфична когнитивна реакция. Такава, опосредствана от историческата ни памет, ако щете, от вярванията ни, от принципите ни. Но подобно осъзнаване не ни върши никаква работа в лечението на ОКР.

Друго осъзнаване е нужно, което постепенно ще обезсмисли функцията на добрия магьосник и неговите ритуали. Друго осъзнаване, че всъщност – никога не е имало какво да неутрализираме. Никога, защото мисълта ни никога не е била факт. Мисълта не е факт.

ОКР – лечение.

Обсесивната мисъл е оня вътрешен преживелищен спусък, който сработва правилата ни (засега мислете за последните, като за специализиран личностов софтуер, в чиито алгоритъм е зададена превантивна защита срещу вината, която бихме изпитали, ако обсесивните ни мисли се материализират). Тази превенция се изразява в поведенческо или друго активиране на ритуала (компулсията).

Ритуала (компулсията) по неутрализиране на обсесивната мисъл, оказва се, че не е трайно решение, напротив – само поддържащ ОКР симптом е, тъй като болестта е непокътната в своята цялост.

Ритуала се явява поддържащия патологичен симптом на разстройството, защото доброто и трайно лечение при ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) се съдържа в поемането на отговорност, но в обратна посока:

ОКР – лечение.

  • Поемам отговорност да не правя това, което доскоро съм правил (компулсията, ритуала).

Защото единственото и трайно лечение на ОКР се случва в психотерапията. Се случва през психотерапевтични интервенции в посока към генерално осъзнаване на една проста истина:

МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ

Тази е отговорността, която не можете да приемете, драги страдалци. Иначе вие и аз сме еднакви, и се различаваме единствено по степента си на невротичност. Вие и аз, просто, имаме различна реакция:

  • И, моята реакция не отразява присъщия ви свръхконтрол по отношение на всичко, което се случва с вас и около вас;
  • И, не се страхувам да допускам грешки;
  • И не се страхувам от провал, като цяло;
  • И перфекционизма не ми е присъщ;
  • И продължавам да се уча да се отпускам и релаксирам във все по-разнородни ситуации и пред все по-различни хора.
  • И да, започнах да отделям повече време за себе си, да се виждам по-често с близките си, с приятелите си, и ред други на пръв поглед дребни неща да следвам, като това да се храня със свежа и качествена храна, да ходя по-често за риба… А вие, вие следвайте вашите си потребности.

Да, моята реакция е различна от вашата, но това не означава, че винаги постъпвам правилно в различни ситуации, в които непредвидимата реалност често ме поставя. Толкова съм несъвършен според вашите стандарти за качество, защото си позволявам все по-често допускам грешки и да не се виня след това.

Да, допускам грешки дори в комуникацията си с хората, с които работя професионално. Допускам грешки и знам, че никой не е застрахован срещу това, но смятам, че съм си научил урока. Урок, който се нарича – поемане на отговорност.Поемане на отговорност, ако с поведението си съм нанесъл някаква увреда другимо. Извън тази отговорност е вината, която не ми се ще да нося. И тази вина е много-подобна на вината, от която страдащият от ОКР превантивно се подсигурява през компулсивното си поведение.

И да, и вашата и моята реакции, са опосредствани от когнитивно-поведенчески “инструкции” усвоени на един по-ранен релационен терен. “Иструкции” (правила и допускания), които в даден етап от живота ни не само, че не ни помагат, но започват и да ограничават живота ни на зрели вързстни. Тези “инструкции” предопределят и интерпретационната динамика на събитийността, с която човек е в перманентен досег.

Критерият, единствен, дали се случваме по един зрял начин в реалността е – щастливостта и удовлетвореността от живота, който водим днес, тук и сега.

към част четвърта, част втора и част първа 

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019

Leave a Reply