Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство

или

Как да обезсмислим функцията на “добрият” магьосник

част трета

Ирационалността на интрузивните мисли, но най-вече ирационалните опити на пациента да неутрализира “вредата” синкретизирана в тях (компулсията), макар и често осъзнат проблем, продължава да е най-силната пречка в посока – лечение на обсесивно-компулсивно разстройство. И ще е така, понеже жертвата на пророческите натрапливости продължава да подържа жив мита за “магьосника-хипнотизатор” в главата си.

Да, навсякъде изтъкваме, че осъзнаваме субективността на интрузивните си мисли. Повратния момент, обаче, в посока лечение на обсесивно-компулсивното разстройство е, когато почувстваме как тяхното безсмислие буквално ни залива. А това можем да преживеем, само ако се потопим в емоционалния процес през пригоден за целта поведенчески експеримент. Защото:

• Едно е да си мислим, че осъзнаваме нелогичността на мислите си, и диаметрално различно би се отразило на цялата клинична картина, ако почувстваме тяхното безсмислие. Само тогава ще имаме осъзнаване за безсмислените ритуали срещу нея. А можем да ги обезсмислим и, като поемем отговорността да абдикираме временно от контрола си над тях.

• Парадоксално звучи, но да – ако престанем да се подсигуряваме срещу уязвимостта си към тях, а вместо това просто приемем, че не можем да контролираме силата, която ги предизвиква тия мисли, по-вероятно е да се случи нещо различно. Не можем да ги контролираме, защото става дума за емоция от дълбините на непознатото вътре в нас. И това е страхът вътре в нашето несъзнавано…

• Дали сме в състояние да контролираме нещо, което не познаваме? Замислете се, тревожни хора, толкова пряк може да е финала наречен – лечение на обсесивно-компулсивно разстройство, но само ако го чуете това послание. Да го чуете, но не през страха във вярванията си, а през логиката на разума, който ви казва: 

МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ. МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ. МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ. МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ. 

Налице е осъзнаването, че тези интрузивни мисли са нищо повече от специфична когнитивна реакция. Такава, опосредствана от историческата ни памет, ако щете, от вярванията ни, от принципите ни. Но подобно осъзнаване не ни върши почти никаква работа в лечението на обсесивно-компулсивното разстройство.

Друго осъзнаване е нужно, което постепенно ще обезсмисли функцията на добрия магьосник и неговите ритуали. Друго осъзнаване, че всъщност – никога не е имало какво да неутрализираме. Никога, защото мисълта ни никога не е била факт. 

Е ли възможно лечение на обсесивно-компулсивно разстройство

Необходимо е да впрегнеш отговорността за собственото си психично здраве. Трайно лечение на обсесивно-компулсивно разстройство е възможно, но само ако си позволиш да осъзнаеш безмилостните си правила/принципи

Обсесивната мисъл е оня вътрешен преживелищен спусък, който сработва правилата ни (засега мислете за последните, като за специализиран личностов софтуер, в чиито алгоритъм е зададена превантивна защита срещу вината, която бихме изпитали, ако обсесивните ни мисли се материализират). Тази превенция се изразява в поведенческо или друго активиране на ритуала (компулсията).

Ритуала (компулсията) по неутрализиране на обсесивната мисъл, оказва се, че не е трайно решение, напротив – само поддържащ обсесивно-компулсивното разстройство симптом е, тъй като болестта е непокътната в своята цялост.

Ритуала се явява поддържащия патологичен симптом на разстройството, защото доброто и трайно лечение на обсесивно-компулсивно разстройство се съдържа в поемането на отговорност, но в обратна посока:

• Поемам отговорност да не правя това, което доскоро съм правил (компулсията, ритуала).

Защото единственото и трайно лечение на обсесивно-компулсивно разстройство се случва в психотерапията. Се случва през психотерапевтични интервенции в посока към генерално осъзнаване на една проста истина:

МИСЪЛТА НЕ Е ФАКТ

(лечение на обсесивно-компулсивно разстройство)

Тази е отговорността, която не можете да приемете, драги страдалци. Иначе вие и аз сме еднакви, и се различаваме единствено по степента си на невротичност. Вие и аз, просто, имаме различна реакция:

• Защото моята реакция не отразява присъщия ви свръхконтрол по отношение на всичко, което се случва с вас и около вас – другите и бъдещето;
• Защото не се страхувам да допускам грешки;
• Защото не се страхувам от провал, като цяло;
• Защото перфекционизма не е присъщ на личността ми;
• Защото продължавам да се уча да се отпускам и релаксирам във все по-разнородни ситуации и пред/със все по-различни хора.
• Защото започнах да отделям повече време за себе си, да се виждам по-често с близките си, с приятелите си, и ред други на пръв поглед дребни неща да следвам, като това да се храня със свежа и качествена храна, да ходя по-често за риба… А вие, вие следвайте вашите си потребности.

Да, моята реакция е различна от вашата, но това не означава, че винаги постъпвам правилно в различни ситуации, в които непредвидимата реалност често ме поставя.

Да, несъвършен съм според  перфекционистичните ви стандарти за отлично свършена работа, защото си позволявам все по-често допускам грешки и да не се виня след това.

Допускам грешки, да, дори в комуникацията си с хората, с които работя професионално. Допускам грешки и знам, че никой не е застрахован срещу това, но смятам, че съм си научил урока. Урок, който се нарича – поемане на отговорност.

Поемане на отговорност, ако с поведението си съм нанесъл някаква увреда другимо. Извън тази отговорност е вината, която не ми се ще да нося. И тази вина е много-подобна на вината, от която страдащият от ОКР превантивно се подсигурява през компулсивното си поведение.

И да, и вашата и моята реакции, са опосредствани от когнитивно-поведенчески “инструкции” усвоени на един по-ранен релационен терен.

“Иструкции” (правила и допускания), които в даден етап от живота ни не само, че не ни помагат, но започват и да ограничават живота ни на зрели вързстни. Ограничават го предимно в часта на забавленията в живота ни. Забавленията се забраняват от ригидните ни правила за сметка на свръхконтрола. Тези ригидни “инструкции” предопределят и интерпретационната динамика на събитийността, с която човек е в перманентен досег.

Критерият, единствен, дали се случваме по един зрял начин в реалността е – щастливостта и удовлетвореността от живота, който водим днес, тук и сега. Тук и сега тревожни приятелю, защото утре ми звучи някак твърде “на майната си”.

към част четвърта – Самопомощ при обсесивно-компулсивно разстройство 

към част втора – Обсесивно-компулсивно разстройство – преживяване/личност 

към част първа – Какво представлява обесесивно-компулсивното разстройство 

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019