Малките неща

и

добрите сценарии

Малките неща.

Ти си шефа на малките неща. Шефа на времето си. Онзи малко странен, понякога, в обострените си невротични състояния, но пък доста по-осъзнат човек, който все по-често щеше да се сеща да нарочва всеки ден от седмицата му да е специален.

Специален, но не сам по себе си, а през избора му да инвестира психичната си желателност в случване на добри сценарии. Ще избира, а реалността ще му връзва, защото ще е енергитизирана с позитивен заряд.

Думата енергия, братко/сестро, не е поредната метафора за онагледяване на някаква изотерична синкретика за посветени в тайната (каквато и да е тя), а по-скоро израз на спонтана воля насочена към обикновения, но освободен от предразсъдъци ден.

Приятелите

Та, в този ред на мисли: Всеки ден може да е Великден; Всеки ден може да е рожден. И е важно да го поискаме с душата си, но основно през приятелите си, защото без тях сме загубени.

Последните биха осмислили дните ни много по-генерално отколкото някоя, та дори и задоволена, нарцистична потребност. Някак, приятелството седи в основата на всички останали наши желания.

Забележете човека до вас. Може да е този, с когото споделяте живота си от известно време. Може и всеки друг да е. Да се втъчем, обаче, в чувството за принадлежност, за общност, но очовечено през чистото доверие е вечно. И там вътре в тази специфична общност се случват всички магии, които могат ежедневно да осмислят дните ни.

И да не ни се вярва, но културата все ни стопира и спъва разгръщането на тази енергия: “Много хубаво не било на хубаво” – и автоматично в главите ни започва да кънти една робска стигма впечатана в българското народопсихологично безумие. „Пълни глупости“, би отговорил малко перефразирано-директивно Мечо Пух, който никога не е преставал да ме напътства по отношение на по-простичките неща в живота.

Как да го кажа по-просто: на всеки ден бихме могли да гледаме като на рожден, ако прогледнем с очите на хора, които пребивават за малко на земята. Чуваме това постоянно, но то някак подминава ушите ни като обичайното клише, което не заслужава по-глъбинна фиксация.

Добрите сценарии

А осъзнаването на този неоспорим факт е достатъчно условие, за да погледнем живота си встрани от рожденните си и именни празници, извън всякакви празници.

Да погледнем на случващото с нас, другите и света, но през обикновеността на злободневието. На изгряващото слънце, на прохладния ден.., на горещия ден, без който нямаше да оценим качествено следващия по-прохладен…

Толкова ще е пъстър живота ни, ако съумеем да пренастроим сетивата си към малките неща. Малките неща, които обичайно подминаваме в тяхното безкрайно разнообразие и обичайно се фиксираме в очакванията на големите събития пожелавайки си ги в добрите им сценарии.

Добрите сценарии, да. И някъде там в процеса на себевглеждане ще установим, а е възможно и да пропуснем, че клишето всъщност преобръща представата ни за център и фон, като всички ония малки детайли, които до този момент в живота ни са подсигурявали контраста на центъра, вече сами по себе си са се превърнали в централни аспекти от живота ни.

Мислете за малките дълги или къси дни, в които смятате че не се е случило кой знае какво, но пък завършват с усмивка, малко преди да затворите очите си и да заспите… мислете за новия си приятел, който дори не знаете кога е роден, но пък никога няма да забравите как ви направи път в трамвая, малко преди да ви подаде бутилката с минерална вода, когато всички панически бързаха заради жегата..

Малките неща ни осмислят, не големите. Добрите сценарии изискват минимални усилия. Усилия, които вярвам, че ще започнеш да полагаш всеки ден от днес натам. Защото: всичко се побира във времето, братко/сестро.

Петър Петров, психолог

Варна, август, 2023 (събота, много-рано сутринта)