Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

(Когнитивно-поведенческо разискване в интрузивно-компулсивната динамика – преживяване/личност)

част втора

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Началото:

Метален вкус в устата си усетих за пръв път, когато баба умря, преди 3 години. Усетих този вкус още оная сутрин, преди 3 години, но тогава не обърнах внимание нито на това телесно усещане, нито на мислите, които го съпровождаха. Не обърнах внимание на тези знаци тогава, и оттогава, вече 3 години живея вътре в тази поличба – вътре в страданието наречено обасесивно-компулсивно разстройство (ОКР).

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Критичния инцидент:

Преди 3 години, било е петък, точно в 19:36 се е случило, когато нещастието е споходило моето семейство. Точно по това време аз съм се забавлявал с приятели в мола. Смял съм се със сълзи на някакви безумно тъпи шеги, докато баба е издишала последния живот от тялото си. Не мога да се справя с тази вина. Не мога да си простя.

Не мога, още не мога да го преглътна онзи ранно-петъчен железен вкус в устата си и мислите, които го съпътстваха тогава – “Този метален вкус в устата ми не е случаен.. аз много добре познавам металното му предупреждение – ИДЕ ОПАСНОСТ. Зная и друго, че усетя ли този конкретен железен привкус, забравям за всякакви забавления и просто седя нащрек и в очакване на приближаваща опасност”. Аз неглижирах принципите си там и тогава.

И понеже не направих каквото е трябвало да направя, на вас вероятно ви се струва смешно това, което ви говоря, но оттогава аз преживявам себе си като единствения виновник за трагичния край на баба. Баба си отиде заради мен. Защото си позволих да се забавлявам на нейн гръб. Не бих допуснал това да се повтори с никой друг мой близък, каквото и да ми коства това. И ето как едно заричане постави началото на моето обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Интрузивни мисли* и образи

*Интрузивни мисли – в когнитивно-поведенческия модел на обсесивно-компулсивното разтройство (ОКР), това са онези автоматични мисли, в които ще открием втъкана отговорност за вреда по отношение на нас самите или другите (обикновено се мисли за значимите за и около нас хора). В този смисъл, стане ли въпрос за интрузивни мисли, автоматично разбираме, че се разисква обсесивно-компулсивно разстройство.

Баба си отиде. Сега майка ми, баща ми и брат ми са всичките ми най-бизки хора на света. Те са най-важните хора в живота ми и са повече от всичко, за което ме е грижа. За което ще ме е грижа оттук насетне. Мама е най-уязвима, защото боледува често – страда от рядка стомашна бактерия, която от 20 години специалистите се опитват да изолират… често повръща и трайно слабее.

• Бях безотговорен към баба. Това ще се повтори и с другите ми важни хора. Трябва да съм нащрек! Вечно нащрек в една изпреварваща позиция, която ще ми даде шанс да отреагирам своевременно на лошите сценарии. Лошите сценарии, които не само металния вкус в устата ми, а в последствие и много други сигнали щяха да ми подсказват, че са на пика да се случат всеки момент.

• Другите с право не могат да разчитат на мен, дори най-близките ми. Баща ми ще се окаже прав, да не го виня напразно човека, че нищо няма да излезе от мен.. ето и точните му думи, които няма начин да забравя никога:

  – “За никакъв х.. не ставаш!”

  – “Никакъв х.. няма да излезе от теб!”

• Представям си как мама се стапя и умира, защото не съм й подсигурил хигиенични условия за живот.

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Дисфункционални допускания и правила

• Трябва да съм по-добър син. Трябва да опазя мама и татко на всяка цена.

• Трябва да очаквам винаги най-лошото и да съм подготвен по всяко време да го предотвратя.

• Ако имам възможност, а не се грижа за близките си, то

  а) лошия сценарий (болест, смърт) рано или късно ще ги споходи;

  б) аз ще съм единствения виновник.

• Ако не се погрижа за здравето на мама, аз ще съм отговорен за нейния фатален край – нейната смърт.

• С цената на всичко трябва да предпазя мама от лошите бактерии, които се хранят със стомаха й.

Това са само няколко от модифицираните през актуалните интрузивни мисли по-ранни допускания и правила в неговата личност, които щяха да задвижат целия негативен сценарий на патологичната му поведенческа активност. Патологичния поведенчески механизъм за неутрализиране и избягване на натрапливата мисъл, направляван от ригидния софтуер на дисфункционалните допускания и правила (принципите) на този човек.

Натрапливата идея/мисъл/очакване/образ и последващият обезценяващ я ритуал (компулсия) при обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Не мина много време и тази идея го обсеби изцяло. Идеята, мисълта, очакването, че ако не е подсигурил достатъчно стерилни и хигиенични условия за живот на мама, това непременно ще доведе до нейната смърт. Тази мисъл обсеби мислите му, чувствата му… обсеби живота му. Това от своя страна доведе до новото му поведение в реалността.

Сякаш в него съжителстваха дновременно и пророка и магьосника, които бяха в непрестанна борба за надмощие.

• Пророка, който беше креатура на неговата тъмна половина – на неговия страхов автоматизиран от процедурната му памет опит. Феномен, съчленен от отдавна забравени спомени – мисли, чувства, представи, пуващи в най-дълбинните слоеве на дългосрочната му памет… Феномен, продуциран от непознатото, от несъзнаваната част в личността му – от сраховете му.

  Пророк, който беше измислен/изфантазиран още в най-ранното му детство, макар тогава да го наричаше с други имена. Пророк, който, след откючването на определени събития в живота му, се беше загнездил трайно в главата му и диктуваше всичките му страхови мисли и представи.

  А той, той отдавна се беше научил да вярва на тези страховити мисли и образи, защото тотално се идентифицираше с техния създател, с пророка в себе си, което беше достатъчно условие за валидизиране на вярата си в истинността им.

  Той вярваше безприкословно, че всеки момент те ще се материализират в обективната реалност наранявайки майка му или близките му. Сещате се, нали, че това е свързано с изключително силна тревожност и дистрес.

  Лошият пророк:

  “Мърляч, днес ще заразиш майка си и само ти ще си виновен за мъчителната й смърт!”, “Остави я да умре, толкова е слаба.., тя е болна и без друго!”.

• Магьосника, чиито “ритуални магии” (компулсии), очакваше да неутрализират вредата, която натрапливите му катастрофални мисли съдържаха. Вреда по отношение на най-близките му хора. В конкретния случай, вреда по отн-е на телесното здраве на майка му.

  “Добрият” магьосник:

“Ако поддържащ ръцете си чисти достатъчно дълго, нищо не ще сполети майка ти!”, “Винаги бъди сигурен, че ръцете ти са безупречно чисти!”, “За да си сигурен, че никой няма да те обвини, че не си поддържал ръцете си достатъчно чисти, снимай с камерата на телефона си всяко миене на ръцете си!”. Така ще имаш неопровержими факти, че не е твоя вината за потенциалните последващите вредни събития.

Как се живее с тия “двамата”?

• • с пророка в теб и неговото обсесивно намерение, който натрапливо те провокира да повярваш в самосбъдващата се катастрофа, скалъпена в дълбините на най-непозната част от твоята психика;

  • с магьосника в теб, който през най-инфантилната част в личността ти продължава да поддържа вярването, че със странните си повтарящи се поведения и мисловни действия, ще трансформираш окончателно катастрофалните знамения в мислите на пророка.

И какво като така се е случило, че се налага цял живот да живея в лошата приказка? Факт е, че автохипнозата на магьосника сработваше:

• компулсиите се справяха с обсесивните мисли и ги неутрализираха;

• след ритуалното (компулсивно) поведение интензитета на тревожността също спадаше;

• и, аха, животът да тръгне да си тече по нормалния начин и – ДРЯЯЯЯН – натрапливата мисъл се връщаше, повтаряйки самосбъдващото се пророчество, понякога дори, в още по-апокалиптична проповед;

• и това, което следваше беше едно безкрайно повторение на добре познатите магични ритуали, които трябваше да бъдат още по-настойчиви от предходните или дори надградени с нови мисловно-поведенчески елементи – “Снимай с камера как миеш ръцете си, за да се подсигуриш двустранно срещу вината, постфактум!”

Ето един показателен пример (от моята практика) за надграждане над вече съществуващ ритуал (компулсия) – миене на ръце по над 100 пъти на ден, с нов презастраховащ такъв, като превенция на превенцията (над-компулсивно поведение) в невротичния контекст на очаквана вина следствие на увреда поради хигиенна немарливост:

Вярвам, сигурен съм, че ако заснимам с камера как мия ръцете си, това окончателно ще валидизира моето добро намерение.

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – ригидни принципи и пефекционизъм. Страх от отпускане.

Снимайки, ще имам неоспоримо доказателство, че не аз ще съм виновен, ако мама се разболее. Ей го, черно на бяло – снимам моята хигиена:

Имам запис на моята отговорност.

Имам запис на моята незлонамереност.

Имам много записи на моята отговорност.

Трябва да се старая както сега, дори повече от това, това е моят екшън план.

Трябва да се старая повече, това е генералното предписание на моя живот.

Трябва да се старая повече, за да не допусна вината в живота си.

Какво му коства това на този човек е друг въпрос, който няма да коментирам сега.

Генералното питане е, докога този порочен кръг на симптомите ще се самоподдържа. Самоподдържа, защото факт е, че след всяко ново поредно завъртане, патологията се разгръща в още по-натрапчиви интрузивни мисли, а ритуалите (компулсиите) срещу тях стават все по-сложни и изискващи все повече време за изпълнението им. Страданието продължава.

Психиатрите не знаят отговора. Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) не се лекува с медикаменти. Изписват се медикаменти без да се очаква нищо повече от потискане на страхово-тревожните симптоми. Спре ли се лекарството, дистреса се завръща до няколко седмици.

Най-често сработващата формула с добра прогноза за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), когато е в по-обострена фаза е – медикамент в комбинация с когнитивно-поведенческа психотерапия и, по-скоро – когато проработи психотерапията.

към какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство (част-1) и обсесивно-компулсивно разстройство – лечение (част-3)

Петър Петров, психолог, психотерапевт

Варна, 22.09.2019