ОКР – терапевтични насоки за справяне с обсесивно-компулсивно разстройство
Самосбъдващо ли е вменяваното от мислите ни пророчество?
Обезсмисляне на интрузиите (обсесивните мисли) – въведение в обсесивно-компулсивната тревожна тема (ОКР)
Общоприето е да се смята, че обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е възможно едно от най-упоритите страхово-тревожни състояния, което видите ли било на върха в йерархията на тревожните разстройства.
ОКР – обсесивно-компулсивно разстройство: детайлизма убива
Възможно е да е така, мисля, но е малко вероятно. Нека правим разлика между възможно и вероятно, че тя е от земята до небето. Защо превръщаме възможността във вероятност си е работа за психотерапия. Във вероятното очаквано случване стъпват една специфична група хора с малко по-обострено натрапливо мислене за бъдещето. Едни мислители на мислителите и едни много детайлни планировчици. Колкото до популярната йерархия, в която обичайно ОКР е позиционорано най-горе, това е една доста овехтяла постановка, която отдавна не споделям.
В това специфично когнитивно-поведенческо разискване, много е важно да разграничим натрапливи мисли от обсесивни мисли. Първите ги имат много хора, но не е задължително да ги унифицираме с тази много зловещо-напевна чуждоезична дума – обсесивни, които са характерни само при ОКР. Най-общо, като обсесивни или налудни се квалифицират онези интрузии, които не могат да бъдат оборени с никакви логични аргументи и факти.
Ако страдащия от ОКР съумее да стесни времевата рамка на своите катастрофични очаквания – онези втъкани в натрапливите му мисли зловещи прогнози и апокалиптични пророчества, това ще е равносилно на осъзнаване, че лошите сценарии са възможни, но малко вероятни, т.е., да разбираме, че не са измерими в обозримо бъдеще.
Например, на въпроса: Колко вярваш, че това, което си мислиш ще се случи? – класическия отговор е 100 от 100, иначе нямаше да е обсесивна, а обикновена натраплива мисъл, която няма капацитета на пиковия страхов заряд със статут на активиращ стимул опсредстващ сработването на последващата компулсивна реакция.
Как да се справим с обсесивните мисли и компулсиите при ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство)
(Обезсмисляне на интрузиите. Поведенчески техники за справяне с натрапливите и обсесивни мисли при ОКР – обсесивно-компулсивно разстройство)
И ако продължим с въпроса: КОГА ще се случи лошия сценарий в пророчеството, ако не направиш обезоръжаващия го ритуал, обаче? Кога?
Защото вчера не се случи по същия начин, по който не се случи и днес, и преди година, когато стартираха тези натрапливости. В момента лошите мисли са отново в главата ти. Снощи, докато спеше, дали майка ти не беше в риск по когнитивната не-логика на твоето самосбъдващо се пророчество? Стана в два и отиде да се миеш ли? Не стана, знам, но тази сутрин срещна усмивката на майка си, докато ѝ казваше добро утро.
Това е реалността, братко/сестро. Всички умираме един ден и този ден няма да е днес или утре. Има един единствен ритуал, който ще прекрати агонията, в която живееш последната година. И този ритуал се нарича – поемане на Отговорност за въздържание от каквито и да е ритуални (компулсивни) действия.
В практиката си наричаме тази техника – експозиция, а ти разбирай – излагане на собствените си страхове, в случая без да бягаме в компулсиите. Но не бързаме за никъде и тази експозиция трябва да е планирано градирана по критерия тревожност, която предизвиква. Разбирай, че терапевтичното поведенческо усилие постепенно ще се интензифицира тенденциозно насочвано в сравнително поносимите натрапливости, докато не срещне в даден момент най-тежките и устойчиви апокалиптични обсесии.
И ако си позволиш да изпиташ тази нормативна терапевтична болка, ако си позволиш да влизаш в нея постепенно и достатъчно продължително да се гмуркаш все по-надълбоко в необезпечените с компулсии интрузивни мисли, то рано или късно това ще доведе до капитулация на твоя обсебен мозък. Дали ще бъдеш тревожен през това време на терапевтични усилия? О, да… и още как.
– Но, да ви припомня, Господине, че майка ви е в отлично здраве към настоящия момент. И не беше заради предпазните мерки, чиято компулсивна последователност следвахте, като детайлни стъпки в антипророческата поведенческа кампания, която вярвахте, че ще неутрализира щетата в мислите ви. Миенето на ръцете, което правихте по 304 пъти на ден (дали е случайно, че майка ви е родена на 30.04) по никакъв начин не съумя да компенсира мислите ви, че ще пренесете болестотворни бактерии, които ще са пагубни за живота ѝ.
И доказателство за това, което твърдя, че ритуалите ви съвсем не са били ефективни или са водили само до временна ремисия от обсебването, защото натрапливите ви мисли все са се връщали. И сега са в главата ви, докато временния ефект на компулсиите ви отшуми, след което отново ще се възроди обсесивната им сила. Ако ритуала ви бил е качествен, по типа практичен, защо това ще се случва? Ако поне веднъж е бил практичен.
Не ви наричам глупак, в никакъв случай, а жертва на един доста объркан мозък. Така работи ОКР. И от толкова много контрол, Господине, в един момент тотално сте го изтървали този контрол и тогава се е родила и тази идея за самосбъдващо се пророчество в най-различните му сценарии на проявление – руминациите свързани с увреда на значимите ни други или на себе си.
Обсесии и компулсии – техники за справяне (03)
Страх от загуба на контрол – баш контрольора на контрольорите
– Кажете ми, господин Петров, имате ли поне един случай на ваш пациент, който да се е излекувал от обсесивно-компулсивното си разстройство?
Имате нужда да се хванете като удавника за сламката. Отговорът ми е Да, случаите на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство), с които съм работил са стотици и доста от тях пожелаха и успяха да променят трайно начина си на мислене, а през него да поемат и отговорността да експериментират с поведението, което до този момент трайно и компулсивно са избягали. Компулсиите са компонента от нашето преживяване, което дава криле на обсесиите.Самия факт, че ми задавате този въпрос, обаче, е показателен за човек, който иска предварително да знае отговорите. Вие сте този човек. Един човек, който дори в този момент се опитва да държи контрола над ситуацията на своето тревожно състояние. Един човек, който не осъзнава, че собствения му страх от загуба на контрол седи в основата на неговото обсесивно-компулсивно разстройство, както и на повечето тревожни състояния и разстройства. И да, страха за увреда в мислите ни, който ги превръща в интрузивни (обсесии) може да бъде победен, но не с магични ритуали, а по-скоро, зад неговото демитологизиране успешно се противопоставя една доказана през достатъно научни доказателства когнитивно-поведенческа психотерапевтична практика.
Но дали ще успея да се справя с вашия тревожен проблем е въпроса, който имплицитно ми задавате във въпроса си по-горе: “не мога да знам отговора”, защото всеки случай на ОКР е строго индивидуален. Няма универсална терапевтична схема, която да прилагам спрямо всички пациенти, независимо, че когнитивно-поведенческата психотерапия следва логиката на вече разработени и утвърдени когнитивни модели на ОКР.
Обсесии и компулсии – техники за справяне с ОКР
ОКР: Съществува ли унифицирана схема за работа с обсесивно-компулсивно разстройство?
Няма схема, защото историческата ни и генетична памет са строго индивидуални базови теми в личността ни. Разбирай, че освен характера си, личността ни ревниво обгрижва и нашия темперамент. И тези два личностови аспекта изискват от мен, като твой психотерапевт, да се съобразявам с тази конкретика, която предстои да бъде идентифицирана в терапията.
Не, мили мой, Човеко, невъзможно ми е да знам дали ти ще си от тези, които ще излязат от кабинета ми един ден с ясното осъзнаване на невротичното си състояние. Ясно осъзнаване, приятелю, е онзи момент, в който човек е готов да превключи в екшън план (поведенческия аспект на терапията при ОКР). С чиста когнитивна терапия, ОКР едва ли ще се повлияе качествено, защото дори да стигнем до осъзнаване, по-важния въпрос е какво ПРАВИМ с това осъзнаване.
Аз не знам дали точно ти ще се разделиш с твоята натраплива невроза, защото твоята отговорност аз не мога да я нося. Затова, да, има хора, които се разделят завинаги с ОКР, но доверили се на своя психотерапевт, те са рискували срещата с болката да се случи. Просто са повярвали, че това е минимален житейски риск, който са допуснали да поемат и да експериментират със страховете си.
Минимален житейски риск свързан с изпълнение на един нов и универсален ритуал наречен ще ЩЕ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА ДА НЕ ГО НАПРАВЯ онова, което до този момент съм вярвал, че е компенсирало по някакъв магичен начин мислите ми за увреда. И тази непозната до този момент, но поета отговорност, която е обичайно да е съпътствана от тревожна болка, в крайна сметка ще ти се отблагодари с непотвърждаване на страховете в интрузивните ти мисли. Не ми вярвай, направи го и провери за себе си!
ОКР: Аз няма да участвам повече в този фарс
С това казвам, че осъзнаването на ирационалността на мислите е може би само 1 на 100 от разрешаване на случай с ОКР. Онова, което води до трайна промяна и измъкване веднъж завинаги от вярването в самосбъдващото се пророчество. Пророчество натяквано/вменявано ни през интрузиите, което ще загуби смисъла си, ако поведенческата интервенция е в посока поемане на отговорност за неучастие в безсмисления ритуал по обезценяване на натрапливите мисли. Ритуал, който чисто статистически погледнато е напълно безсмислен, тъй като ОКР си седи необезпокоявано, макар и понякога временно притъпявано през плацебо ефекта на конкретен ритуал (компулсия).
Като казвам “неправене/неучастие” на/в онова конкретно действие – например миенето на ръцете си по 304 пъти, щото видиш ли, ако не го направя упоритите микроби през всичко, до което се докосна ще достигнат до значимите ми близки хора и те ще се разболеят, и в последствие умрат заради мен.
Забрави ли, че ти не можа да навредиш (убиеш) психолога си със зловредна мисъл, която той успешно те провокира да изречеш като персонално отправено “проклятие” към него.., да го пожелаеш дори? А как тогава това, че си мислиш, че ще навредиш на майка си, ако не измиеш ръцете си 304 пъти преди лягане ще я покоси до сутринта?
Добре де, всичко се побира във времето… един ден ти със сигурност ще умреш, но няма да е днес или утре.., майка ти със сигурност ще умре, но няма да е днес или утре.., психолога ти със сигурност ще умре преди вас двамата, но това не е ли достатъчен довод да потърсим причината за това, че се персонализираш с вината другаде.
Мислите за вреда срещу отговорността за вина
Някой те е научил да носиш чужда вина. И това е работа за психотерапия. Възможно е някой важен за теб човек несъзнавано да е проектирал успешно върху теб собствените си комплекси достатъчно продължително и ти да си повярвал, в един момент трайно, че си виновен, нищо, че не откриваш тези предиктори в поведението и отношението си към другите. Възможно, казвам, а доколко е вероятно не знам, защото психотерапията работи с хипотези, поне в началото.
А дали терапията ти не е да се научиш да засичаш негативния пренос към себе си и да започнеш да се защитаваш? Да се защитаваш, защото до този момент вината говори в теб и през теб, през един доста ригиден когнитивен патерн (базово вярване), който седи и в основата на твоето обсесивно-компулсивно разстройство – ОКР.
Дали знам за какво иде реч? Не, но имам хипотеза. Другото е психотерапия. Аз в качеството си на твоя психотерапевт ще ти помогна дотолкова, че да съумееш да си помогнеш сам след това. Помощ за самопомощ. От теб се иска да пожелаеш тази промяна толкова силно, че да я превърнеш в най-твърдолинейната цел, която ще започнеш да преследваш. Защото имаш нужда от тази промяна.
Петър Петров,
психолог и психотерапевт в град Варна
октомври, 2024г.
