Хранителни разстройства
Хранителни разстройства – чувство за безнадежност, че за болестта ти има лек.
Ще отворя темата хранителни разстройства, в конкретният им фокус – анорексия нервоза и булимия нервоза. Тези състояния се характеризират с непреодолима тревога за формата и теглото на тялото съпътствана с интензивни натрапчиви мисли, често пъти прерастващи в мисли неоткриващи смисъл от живота.
Освен това диагнозата се покрива и през прояви на различни соматични и психични болести, и в този аспект заболяването пречи на нормалното функциониране – социално и професионално.
От друга страна, проблемът – хранителни разстройства подобно на алкохолната, наркотичната и хазартната зависимости има и чисто социално измерение. Т.е., не страдат само те, а са засегнати и техните най-близки хора – семейство, родители и близки приятели.
И тези хора, нека да е ясно, не се притесняват толкова за приетата или не храна, колкото за това, че животът им вече не е същият. Те са изгубили всякаква надежда, че чувството на безнадеждност ще ги напусне някога. Те просто не вярват, че за тяхната болест има лек.
През теорията за потребностите, без да влизаме в патогенезата на консумативните болести, бихме могли да отчетем, че при всички случаи става въпрос за заместване на прекъсната в релационния терен на нашето детство потребност.
В детството, където неподготвеността на нашите най-ранни възпитатели ни е превърнала в едни свръхбдителни същества с изключителна сензитивност към критика. Вероятно е така, но не се изключват и много други възможности, които биха могли да бъдат припознати като критични (отключващи) инциденти.
Но, ако дадем приоритет на ранно-детския релационен терен или на едно специфично говорене в перида на тинейджърството, то това биха могли да бъдат най-ранните предиктори превърнали ни в перфектните войници.
Вечно изрядните войници, които нон-стоп да сме в очакване на търсещия и изискващ, и порицаващ поглед на някои от значимите за нас хора. Погледа или конкретната дума, през които щеше да ни санкционира (накаже) за неподредеността ни в конкретни дейности или по отношение на живота ни изобщо.
Храната, респективно нейното неприемане е предсъзнавана реакция на таена омраза към значимия друг:
- Мразя те и сега ще видиш, и разбереш, до къде може да се простре моето наказание към теб…
- Колкото пъти те видя, се чувствам като пред тежък изпит, сякаш съм чуждо, а не твоето дете…
- Твоите изисквания и очаквания ме превърнаха в робот, който няма право да чувства.., робот, който трябва да се съобразява непрекъснато как изглежда – да е чист и подреден…
- На ви сега подреденост и спретнатост. Сега ще се грижите за мен, нямате никакъв друг избор…
- Още ли съм пълна? Колко тромаво съм изглеждала, нали… те и съучениците ми ме иронизираха по същия начин.., на ви сега, пълна съм била”.
Хранителни разстройства: анорексия
И човек е като един компютър – има го стимула, достатъчно е мощен, мощно е и желанието за редуциране на килограмите, но софтуера, който нашите правила отключват през несъзнаваните вярвания за наднормено тегло се нарича анорексия.
Командата е дадена и диетата е повече от стриктна, защото за перфекциониста командата е вече факт, който не се коментира.., правилата са за да се спазват, но не се коментира докога тази диета ще се спазва.
В перфекционизма се подсилва и тази наказателност по отношение на семейството:
- Сгрешихте като цял живот ме сравнявахте с другите, като изисквахте повече отколкото можех да дам…
- Сгрешихте, затова сега съм като пренавита пружина, и няма връщане назад… няма връщане назад, да, но сега е ред вие да страдате…
- Да, аз ще отслабна, защото вие ме научихте как да бъда последователна и стриктна в това..
А софтуера, веднъж стартиран, не съдържа код за стоп на диетата… и човек просто се стапя в буквалния смисъл на думата и изчезва.
Дали тези думи са действително изречени или са когнитивно изкривени интерпретации на спомени от миналото се разбира единствено в хода на терапията.
Ако човек живее в несъзнаваното вярване че е дебел и поради това е грозен и непривлекателен за околните, да речем, клаузите за бягство (неговите правила) ще са така концептуализирани, че да предпазват неговата личност от подобно дисфункционално преживяване, че е дефектен, под което винаги стои чувство на срам.
И през срамът се открояват онези “ТРЯБВА” да постигна перфектната телесна форма, за да не съм в това преживяване, че видиш ли всички наблюдават моята несъвършеност.
Хранителни разстройства: булимия
При нервна булимия са характерни свръхангажираността с теглото и фигурата. Повтарящото се повръщане следствие на бързото поглъщане на големи количества висококалорична храна за кратко време, често води до нарушения в електролитния баланс и соматични усложнения. По време на тези епизоди продължаващи по-малко от 2 часа се чувства дисконтрол върху храненето. Преяждането е последвано от самопредизвикано повръщане или използване на медикаменти, като прилагането на строга диета е компенсаторно на последиците от преяждането.
ЯМ – поглъщам те.. емоционалната празнина е запълнена.. спокойна съм… ПОВРЪЩАМ – Мразя те! Колко съм ти гневна само… но, какво направих? Аз съм виновна…
При Булимията е налице незадоволена оралност. Аз си стоя в пасивна позиция и трябва да ми задоволяват потребностите. Обикновено изпитват чувство на облекчение от преяждането по време на пристъпа, но това не трае дълго, защото веднага след това идва гнева, омразата и вината, която неизменно изпитват след повръщането. Същата вина, която през проективен компенсаторен акт на непоемането на персонална отговорност, садистично прехвърлят на значимия друг, авторитет – най-често това е фигурата на майката.
Индексът на телесната маса BMI (body mass index) е медико-биологичен показател, който ни дава нормата за здравословно тегло, a през този линк-калкулатор на BMI, можете да се информирате за актуалния си телесен статус –
http://www.calculator.bg/1/index_telesna_masa.html
Интензивността на лечението през модела на Когнитивно-поведенческата психотерапия според Дале Граве е не по-малко от 20 сесии при BMI над 17,5 и не по-малко от 40 сесии при BMI под 17,5.
Когнитивно-поведенчески механизми за поддържане на болестта:
-
Аз съм доволна от това, което показва кантара, но често това чувство е временно и в следващия момент това задоволство се трансформира в отричане на това състояние и последващи самообвинения – „Не съм ли прекалено слаба! Не съм ли прекалено дебела!” и отново започва едно натрапливо препланиране на приетите калории;
-
Приема се еднообразна храна, както и се намалява нейното количество и броя хранения, като не са изключени драстични диети, в които присъства храна с ниска калоричност или обратното (при булимия). Това, което ще забележим е, че буквално се играе с храната – може да се нареже на малки парченца, които ще се консумират много-бавно.. или ще се пият различни топли напитки – предимно чайове или вода в количества, които да притъпят чувството си на глад;
-
Когато наблюдаваме тези хора по време на хранене или решим да им обърнем внимание по някакъв начин, това изключително засилва чувството им на тревога;
-
Не се хранят, но поощряват останалите да го правят, знаят за кухнята и приготвянето на храната повече от всеки друг, както и обичат да готвят за близките си, но през наложен контрол техните порции да са по-големи от техните… често ще ги чуваме да употребяват специфични термини от ендокринологията, които ще съчетават с познанията си по здравословно хранене;
-
Налице е порочен кръг на диета-преяждане-диета (от анорексично в булимично поведение и обратно);
-
След хранене те стават веднага от масата и можем лесно да ги открием в тоалетната, където обикновено се случва ритуала по връщането на храната;
-
Когато са в силен стрес (булимия) се наблюдава тъпчене с храна и отпускане на контрола по отношение на теглото;
-
Пазарува се и се яде тайно от другите големи количества храна, която се крие по всевъзможни нестандартни места като гардероби и скринове.., като храната в дома бързо изчезва от хладилника;
-
Лесно ще разпознаем тези хора по това, че изключително говорят за храна, диети и килограми;
-
Качването на кантара се е превърнало в ритуал по натрапчиво фокусиране върху грамовете от телесното тегло с честота до 5-6 пъти на ден. Отбягването на кантара е също често срещано поради страх от покачване или намаляване на теглото (булимия);
-
Не е изключена и употребата на ПАВ, които предизвикват потискане на глада и действащи като психостимуланти – амфетамини, метамфетамини… други медикаменти действащи като лаксативи, диуретици, разхлабителни чайове, шоколадчета… и много важно е че тези хора имат отбягващо поведение по отн-е на храненто в компания с безкрайни обяснения свързани с телесен дискомфорт, който по-често е оправдан предвид реалните нарушения в храносмилането;
-
Непрекъснато са във физическо натоварване с цел изгаряне на калории;
-
Поради обичайно ниската си телесна температура (анорексия) ще съобщават, че им е постоянно студено… и ще ги разпознаем по твърде широките дрехи, с които да прикрият прекалено слабите си тела;
-
Невъзможността да са перфектни във всичко ще ги прави тревожни и напрегнати;
-
Ще ги разпознаем и по изключително рязката промяна в настроенията (булимия) в емоционалната динамика Мразя/Обичам, Гняв/Щастие.., а когато са в негативна емоционалност са склонни да правят проекции свързани с непреодолимо чувство за Вина и Срам, и изключително ниско осъзнаване на нуждата си от лечение.
Петър Петров, психолог, Варна, април, 2016
