Обсесивно-компулсивно разстройство

Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство?

част първа

Обсесивно-компулсивно разстройство

Днес, но като казвам днес, значи съм сигурен, че точно днес ще се случи нещо трагично с мама. Предчувствието ми е желязно. Затвърждава го и металния вкус в устата ми, който изпитвам винаги, когато усещам близостта на болестта и смъртта. Натрапливия порив е категоричен и безпогрешен.

Днес ще направя опит да споделя с вас крайно-тревожното си преживяване, което съвременната психиатрия нарича обсесивно-компулсивно разстройство.

Мисъл. Мисля. Мислене. Мисълта ми е натрапчива и агресивно руминираща в главата ми. Непреодолима е. Една и съща е, и не престава да обсебва цялото ми съзнание. Целия ми мозък. Обсебен съм.

Господи, толкова истински звучи този катастрофален рефрен в главата ми, че колкото и да осъзнавам безумността на подобно самосбъдване, натрапливото повторение се оказва по-силно от всеки опит за рационализация.., от всеки опит за контрол.

Как да живея с това? Как се живее с тези натрапчиво-обсесивни мисли? Как се живее с обсесивно-компулсивно разстройство?

Трябва да направя нещо, с което да я изведа от главата си тази мисъл или да я “преспя”, поне временно. Трябва да го направя, без значение дали психиатъра ми ще продължи да го нарича с плашещите ме думи – компулсии или ритуали… сякаш съм някакъв вуду-шемет.

Обсесивно-компулсивно разстройство: губя ли разсъдъка си

Защо се чувствам, сякаш съм в забранена секта, задължен да спазвам ритуалния ред налаган от някакъв вманиачен гуру?

В секта не съм, само в главата си… и чувството е, че губя разсъдъка си.

Всеизвестен е феномена, как 100 пъти повторената лъжа може да се превърне в истина. И с мен се случва същото.

И черногледата ми мисъл е настанена трайно в съзнанието ми.., и осъзнаването на нейната ирационалност също е налично. Но опитите ми да овладея трайно проявата й се провалят всеки и всеки път. И безрезултатните ми, но упорити за контрол сякаш подпомагат процеса на срастването й с личността ми.

Да, сякаш вече е интернализирана в личността ми през един от най-мощните автосугестиращи валидизиращи механизми – натрапчивото повторение.

И край, вече съм длъжник на тази мисъл… и няма отърване, освен през ритуалния ад, и опитите за неутрализирането й – компулсивното ми поведение. Е да, ама при условие, че това компулсивно поведение не дава траен резултат, защо продължавам детайлното му следване и повтаряне и пре-повтаряне и пре-пре-повтаряне? И отговора също е ясен: защото имам обсесивно-компулсивно растройство. И по-конкретно – не само натрапчивите ми мисли са обсесивни, ритуалното ми поведение също е обсесивно – да разбираме по-близо до налудно, до такова, което не може да бъде оспорено с логични аргументи.

Как се разгръща когнитивно-поведенческата динамика на болезненото преживяване при обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивно разстройство е вид тревожно разстройство, познато в недалечното минало като натраплива невроза. Водещи в преживяването на страдащия от обсесивно-компулсивно разстройство са обсесиите и компулсиите.

• Обсесиите най-често са 

натрапливи мисли, пориви и импулси, функциониращи в контекст на очаквани лоши събития (болести, зарази или смърт), свързани с тях самите или важни за тях други хора – обикновено тези от най-тесния им семеен и приятелски кръг.

И този крайно свръхгенерализиращ, изключително в негативно-апокалиптичния специфичен начин на мислене, индуцира много силна тревога и дистрес.

Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е изпадал в подобни крайни мисловни катастрофи, но тук модела е различен. И разликата е в натрапливите повторения. След малко, надявам се да станат ясни и другите разлики.

• Компулсиите са

повтарящи се поведения или умствени действия, които страдащия от обсесиите се чувства принуден да изпълнява, очаквайки да ги неутрализира или трайно да избегне повторната им проява.

Компулсиите действат като принуда отвътре – като заповед идваща директно от мозъка. И тази заповед, в чиято когнитивна формулировка често ще срещнем безмилостния императивен глагол ТРЯБВА, не търпи никакви възражения. И сякаш си принуден да ТРЯБВА да направиш точно това, по точно този начин и, по точно толкова пъти, за да не се материализират интрузиите (натрапливите мисли свързани с очаквана увреда) в главата ти! И това ни обърква. Защо собствения ни мозък ще ни прави такива номера? Защо ни наказва?

В този аспект, компулсията е опит за контрол над натрапливото мислене и е насочена към предотвратяване или неутрализиране на тревожността.

Компулсиите не са нищо повече от изкривени идеи за отговорно поведение, следващи ригидната черно-бяла принципност за това що е правилно и неправилно. И тази ригидна принципност е, която страдащият следва много стриктно и детайлно, и която му дава едно временно спокойно убежище, когато приключи с ритуала, който тя управлява.

Обсесивно-компулсивно разстройство – болезнената тревожна драма

(Развиване на зависимост към компулсиите)

Обсесивно компулсивно разстройство. Компулсиите – болезнената ритуалност.

Страдащият от обсесивно-компулсивно разстройство вярва, че за да неутрализира тези обсесивни (натрапливи) мисли, трябва да извърши конкретно ритуално поведение (компулсии), което често е много трудоемко и в определен момент започва да пречи на нормалното му професионално и социално ангажиране.

Пречи, защото става зависим от ритуално-неутрализиращите си поведения. Става зависим от болестта си. Зависим от това да я поддържа, колкото и парадоксално да звучи това.

Защо има несъзнавана потребност от болестта си е съвсем друга тема.

И дори, през опита си, да е установил, че компулсиите само временно потискат обсесивните му мисли, той, въпреки всичко продължава да влиза в тези ритуални активности, през които вярва, че ще избегне чувството за вина.

Вина, която вярва, също така, че ще е персонално негова, ако не опита да ликвидира натрапчивата мисъл в главата си. И генералния проблем не в самата обсесивна мисъл, а във вярата му, че вредата ще се случи.. а ритуала е подсигуряването му срещу увредата, която очаква да настъпи, когато интрузивната (натрапчива) ми мисъл се “взриви/сбъдне” и той няма да е отговорен за жертвите на този взрив.

Обсесивно-компулсивно разстройство – поведение търсещо безопасност

Всичко, което страдащия от обсесивно-компулсивно растройство прави като ритуали или мисловни дейности е в посока да се подсигури срещу тази потенциална вина. Той не може да приеме и не би допуснал, че отговорността за лошия сценарий в мислите му ще тежи на неговата съвест.

И поради това страдащия от обсесивно-компулсивно разстройство, често ще влиза в допълнителни преосигуряващи поведения (над-компулсивно поведение) през мислите, които могат да звучат и по този начин:

• Не ги правя достатъчно добре нещата. Не се подсигурявам достатъчно.

• Аз ще съм виновен, ако мама се разболее и умре.

• Аз съм безотговорен към здравето на най-близките ми.

което пък автоматично ще включи правилото му:

• Трябва да се старая/подсигурявам/преосигурявам по още по-прецизен начин – още повече и още повече, за да съм вън от вината/отговорността за вина.

Включеното правило подсигурява разгъването на компулсията (ритуала по неутрализиране на обсесията), но това води само до временно спадане на тревожността, защото натрапчивите мисли (интрузиите) скоро след това се връщат в преживяването за очаквана катастрофа на страдащият.

Т.е., обсесивно-компулсивното разстройство остава непокътнато в порочния кръговрат на симптомите и след компулсивната интервенция.

Защо?

Просто е,

защото правилото автоматично ще се включи, активирано от натрапчивата мисъл, но няма да сработи в защитния си режим. Няма, защото това правило вече не е адаптивно, вече не работи. Някога това правило е превключвало в релевантно на страховете ни поведение, но това време отдавна е отминало.

И колкото и да се стараем, още по-детайлно и още по-прецизно да се подсигуряваме (през различни ритуали) срещу страховете си (вътре в натрапливите ни мисли), резултата ще е само един – нарича се обсесивно-компулсивно разстройство.

Обсесивно-компулсивно разстройство – отговорност за вреда

Когато мислим за обсесивно-компулсивно разстройство в главата ни стоят две неизвестни – причините за специфичното преживяване на човека с обсесиите и компулсиите, и връзката на това преживяване с неговата личност.

При обсесивно-компулсивно разстройство ще открием един централен конструкт, който е в основата на патологията при това разстройство, а именно – отговорността за вреда, чиито ранни предиктори по-вероятно е да открием в ранния опит на страдащия.

Отговорността за вреда е от основните теми в преживяването на човека страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство.

Отговорност за вреда, която аз не мога да поема. Не мога да поема тази отговорност, защото вече съм повярвал в натрапливостите в главата си. Вярвам на това, което мисля, като да е основано на неопровержими доказателства. Вярвам в мисълта си като в обективен факт.

Вярвайки в тези често маниакални очаквания и пориви, и защото не мога да си позволя аз да съм отговорен (виновен) за здравето или живота на някой мой близък или за моето собствено здраве и живот, аз ще направя всичко възможно да ги неутрализирам тези мисли и пориви със специфично поведение или мисловна дейност.

• Отговорност – защото вярва, че едиснствено той ще е отговорен/виновен, ако лошият сценарий в мислите му (обсесиите му) споходи него или близките му.

• Отговорност – защото съдържанието на мислите му винаги представлява една патологична интерпретация изводима от страха му от загуба на контрол, под който ще открием и едни други страхове – от това да допусне да сгреши, което пък би захранило още по-тревожното му очакване за провал и последващото порицание, наказание или санкция.

• Отговорност захранвана от допускането, че вината, ако неговите мисли се материализират (се случат) ще е единствено негова. Т.е., Ще съм отговорен-виновен, ако допусна да изтърва контрола над мислите си.

И колкото пъти да се появяват, все ще правя опити да ги неутрализирам (контролирам) и избегна по всевъзможни начини, защото само така ще съм извън потенциалната вина, която ще изпитам задължително, ако по някакъв начин, колкото и налудно да звучи, позволя на тези мисли да се материализират.

Перфекционизъм и обсесивно-компулсивно разстройство

Изписана е толкова много литература в отговор на въпроса, какво представлява обсесивно-компулсивно разстройство, така че, едва ли ще ви предложа нещо ново. Нищо, вероятно, освен ако за пореден и пореден, и пореден път (напрапчиво, обсесивно) не се отклоня от формалната етика на писане.

Формализъм, детайлизъм, безмилостен морал и стремеж към перфекционизъм, които считам за базови характерови предиктори на почти всички тревожни състояния и разстройства. Обсесивно-компулсивно разстройство е на челно място сред тях.

• Перфекционизъм – ригидно следване на избягващите страха от грешка клаузи и правила;

• Перфекционизъм – резонен отговор на страха от отпускане (наказание), едно хипнотично обучение стартирало твърде отдавна през една централна тема от основополагащите патологични, и при обсесивно-компулсивно разстройство, принципи на “доброто възпитание”.

Добро възпитание, че видите ли “Трябва да сме успешни в очакващото ни бъдеще на всяка цена”.

• Перфекционизъм, под който задължително ще открием цялата гама вярвания – от страха от грешка, през страха от траен неуспех и обедняване, от некомпетентност до страха от провал… И много, много-вина, ако по някаква причина не сме се постарали достатъчно

  – и сме допуснали да сгрешим…

  – и сме допуснали “лошият дух да излезе от бутилката”…

  – и сме допуснали мисълта ни да напусне главата ни, за да се материализира в убийственото си предназначение да наранява близките ни и нас.

Перфекционизъм – превърнал се в част от обичайното поведение на страдащият от обсесивно-компулсивно разстройство.

Обичайно поведение, което ще му служи, вече, единствено, за да неутрализира и избягва нечистотията, неподредеността и неперфектността в непосилното съдържание на натрапчивите си мисли.

Към Обсесивно-компулсивно разстройство – преживяване-личност (част втора)

Петър Петров, психолог

Варна, 22.09.2019