Малките неща

и

добрите сценарии

Малките неща.

Ти си шефа на малките неща. Шефа на времето си. Онзи малко странен, понякога, в обострените си невротични състояния, но пък доста по-осъзнат човек, който все по-често щеше да се сеща да нарочва всеки ден от седмицата му да е специален.

Малките неща: малките моменти, които често остават незабелязани

Специален, но не сам по себе си, а през избора му да инвестира психичната си желателност в случване на добри сценарии. Ще избира, а реалността ще му връзва, защото ще е енергитизирана с позитивен заряд.

Думата енергия, братко/сестро, не е поредната метафора за онагледяване на някаква изотерична синкретика за посветени в тайната (каквато и да е тя), а по-скоро израз на спонтана воля насочена към обикновения, но освободен от предразсъдъци ден.

Приятелите

Та, в този ред на мисли: Всеки ден може да е Великден; Всеки ден може да е рожден. И е важно да го поискаме с душата си, но основно през приятелите си, защото без тях сме загубени.

Последните биха осмислили дните ни много по-генерално отколкото някоя, та дори и задоволена, нарцистична потребност. Някак, приятелството седи в основата на всички останали наши желания.

Забележете човека до вас. Може да е този, с когото споделяте живота си от известно време. Може и всеки друг да е. Да се втъчем, обаче, в чувството за принадлежност, за общност, но очовечено през чистото доверие е вечно. И там вътре в тази специфична общност се случват всички магии, които могат ежедневно да осмислят дните ни.

Големите магии на малките поводи

И да не ни се вярва, но културата все ни стопира и спъва разгръщането на тази енергия: „Много хубаво не било на хубаво“ – и автоматично в главите ни започва да кънти една робска стигма впечатана в българското народопсихологично безумие. „Пълни глупости“, би отговорил малко перефразирано-директивно Мечо Пух, който никога не е преставал да ме напътства по отношение на по-простичките неща в живота.

Как да го кажа по-просто: на всеки ден бихме могли да гледаме като на рожден, ако прогледнем с очите на хора, които пребивават за малко на земята. Чуваме това постоянно, но то някак подминава ушите ни като обичайното клише, което не заслужава по-глъбинна фиксация.

Добрите сценарии

А осъзнаването на този неоспорим факт е достатъчно условие, за да погледнем живота си встрани от рожденните си и именни празници, извън всякакви празници.

Да погледнем на случващото с нас, другите и света, но през обикновеността на злободневието. На изгряващото слънце, на прохладния ден.., на горещия ден, без който нямаше да оценим качествено следващия по-прохладен…

Толкова ще е пъстър живота ни, ако съумеем да пренастроим сетивата си към малките неща. Малките неща, които обичайно подминаваме в тяхното безкрайно разнообразие и обичайно се фиксираме в очакванията на големите събития пожелавайки си ги в добрите им сценарии.

Да пренастроим сетивата си за малките неща

Добрите сценарии, да. И някъде там в процеса на себевглеждане ще установим, а е възможно и да пропуснем, че клишето всъщност преобръща представата ни за център и фон, като всички ония малки детайли, които до този момент в живота ни са подсигурявали контраста на центъра, вече сами по себе си са се превърнали в централни аспекти от живота ни.

Мислете за малките дълги или къси дни, в които смятате че не се е случило кой знае какво, но пък завършват с усмивка, малко преди да затворите очите си и да заспите… мислете за новия си приятел, който дори не знаете кога е роден, но пък никога няма да забравите как ви направи път в трамвая, малко преди да ви подаде бутилката с минерална вода, когато всички панически бързаха заради жегата..

Дъждовната усмивка в малкото случване

Малките неща ни осмислят, не големите. Добрите сценарии изискват минимални усилия. Усилия, които вярвам, че ще започнеш да полагаш всеки ден от днес натам. Защото: всичко се побира във времето, братко/сестро.

Петър Петров, психолог и психотерапевт

Варна, август, 2023 (събота, много-рано сутринта)