Страх от загуба на контрол

Страх от загуба на контрол

От нормалното лидерство до желанието за всевластие

 

Страх от загуба на контрол

Началото

Страх от загуба на контрол.

Лидерът. Аз никога не губя! Страх от загуба на контрол.

Слънцето никога не е достатъчно високо за мен. Винаги пръв!

Моят супермен! Ела, миличко, да видиш каква изненада има мама/тати за теб! Това е за теб, но нека си остане наша малка тайна! Сестра ти е по-добре да не разбира. Ти си моята принсеца, нали? Винаги ще помниш кой те подкрепяше най-много.

Ами това е, и коалицията, на пръв поглед безобидна, е изградена. Здрав съюз, в чиито капан родителят ще установи, че е попаднал твърде късно, за съжаление. Твърде късно, защото малкият супермен ще е вече с мустаци и чуждоземна гордост, а от малката „фръцла” на 4 ще е останал само фотоалбума озаглавен „любимата барелинка на тати”.

Последиците

Барелинка, не, днес в службата е по-известна като „кучката от 5-я етаж”. Странно, нали.., деца, подаръци без повод.., милувки с повод и без повод.., утвърждавания с и без повод, размити граници във времето на тяхното основополагане… привилигированост.. величие.

А детето, няма си понятие, все още, че е обречено да търси тази привилигированост и по-натам в живота си на зрял човек. Привилегированост, която е приоритетно зададена като поведение в активната тема нарушени граници.

Нарушени граници, вътре в които, най-мощният стимул за поддържане на това обичайно грандиозно поведение ще е, всъщност, един базов страх – страх от загуба на контрол.

Страх от загуба на контрол

(Нарушени граници)

Кой сега е номер едно?

Мишки, ще ви смачкам само с един замах! Не заставайте на пътя ми, не си помисляйте дори!”

Не му липсва самочувствието на нашественика-победител, нали? И нека симулацията, в която ви въвеждам да е твърде крайна, но ние всички познаваме такива хора.

Най-малкото, разпознаваме ги в политическия елит, където невротичното безграничие за властово утвърждение, все по-често виждаме и чуваме, е ескалирало до психопатологични феномени.

Филма е стар като света. Нарича се нарушени граници, а поддържащия го страх – страх от загуба на контрол. Страх от загуба на контрол.

Страх от загуба на контрол

(Егоцентрика)

В основата на егоцентричния, нарцистичен характер, трайно се е загнездила идеята за всемогъщество. Всемогъщество, което са свикнали да реализират демонстративно и лесно през съблазнителната си усмивка или “уж” случайните тематични подаръци.

Нищо не се случва случайно при тези хора, да е ясно. Те очакват, че във всеи момент ще удържат контрола.

Тези хора не обичат да дават. Ако направят това, то бъдете сигурни, че зад подобно поведение стои планираното очакване да получат нещо несъразмерно по-голямо от това, което са ви дали.

Манипулатора

(фалшивия емпат)

Да, те са ви проучили вече, и знаейки предварително, от какво точно имате нужда, просто ви го предоставят. Няма мърдане. Но, не се заблуждавайте, зад инструменталното им подчинение често стои користна цел.

И тя е – да ви отнемат властта, ако доброволно не им я предоставите в отговор на харизматичността им или, в отговор на инструменталната емпатийност, която е по-вероятно да не засечете в отношението им към вас.

Нищо в поведението на тези хора не е случайно. Изключително рационални, през добре премерени стратегии за постигане на власт, на още повече власт. А това, което ги движи се нарича страх от загуба на контрол. Контрола е равен на власт за тези хора. 

  • Давам ти, не защото ти добрувам, по дяволите, аз харесвам само себе си.

  • Давам ти, защото се нуждая от твоето утвърждаване, което ще ме легитимира на върха.

  • Давам ти, и ти се кефиш, че го правя, защото на всичко отгоре го правя с усмивка. Кой би устоял на съблазнителната ми персона?

  • Давам ти, а ти до последно не съумяваш да се освестиш, че всъщност си вече зависим от мен – от моето благоволение. Моето, защото аз ти взех властта. Взех я и от други като теб. Взех я, и сега ще творя новите правила, по които ти е писано да се движиш.., по които ви е писано да живеете всички – моят закон за вас простосмъртните.

Темата за предателството при нарцистистично-егоцентричния (психопатен) характер

Всъщност, на тези хора никак не им е лесно, седейки само в свръхконтролиращото си мислене, а очаквания низ от утвърждавания е свързан с изключителна тревожност по пътя към неговото планиране и получаване.

Тревожност, защото, освен че твърде често със “зъби”, “нокти” и никакво съчувствие ще преминат през другите, тези хора перманентно са в преживяване за предателство спрямо тях. Предателството се явява и основната тема на тяхната травма:

Ти ме предаде! Ти, който яде от моята чиния! Ти, който те научих на всичко, което си! Ти предаде Бога си! Благодарение на мен си това, което си! Без мен си едно нищо! Храних те, храних те, храних те..! Когато Бог се смили над теб, верен си му до края! Аз съм твоя Бог!”.

Ето го и конфликта в когнитивно изкривените очаквания на нарцистистично-егоцентричния (психопатен) характер – от една страна той преживява себе си като даващия и помагащия, а от друга – това са хора, които не приемат НЕ за обратна връзка, не търпят отказ в никой комуникативно-поведенчески аспект – не търпят критика.

НЕ с адрес – тях – е равно на предателство. Когато им се случи да чуят НЕ срещу собственото им „божествено” поведение или мислене, те могат да станат изключително нездраво агресивни.

Никой не може да им се противопоставя, защото това е в разрез със собствените им правила Аз трябва да съм над другите! Аз трябва да контролирам всичко и всички около себе си!”.

Страх от загуба на контрол

(цената да си само на върха)

Каква е цената, която плащаш, обаче? Защото горе, френд, на върха, е отчайващо самотно. Въпрос на личен избор, казваш.., значи млъквам.

Млъквам, но ти продължаваш да си в жалката си битка за главна роля в поредния грандомански спектакъл продуциран от една емоция, която, забележи, е по-голяма дори от теб. Нарича се страх. Страх, че губиш контрола над властта си, човече. Страх от загуба на контрол.

Знаем, обаче, че живата реалност се подчинява единствено на някакви ситуативни правила и, в този смисъл, често тези хора биват наказвани за своята всевишност (омнипотентност) от същата тази реалност, което пък отключва онзи всепоглъщащ ги страх, като да са изтървали юздите на живота, като да са изгубили властта си над ситуациите в него.

Страх от загуба на контрол

(Аз съм мнооого-специален човек)

  • Ти не можеш да ме изоставиш, аз мога! Аз мога всичко!

  • Ако има незатворена страница, аз съм човека, който трябва да каже край!

  • Как не ти стана ясно досега, че си никой!

Как се живее с това? Дали се нуждаеш от психолог или психотерапевт? 

– Но защо, засега живота ми се случва изключително успешно. Просто съм с по-високо самочувствие от останалите. Винаги съм знаела, защо да съм с по-високо самочувствие от всички други.

Освен това, вече съм на 5-я етаж в службата, а там допускат не кой да е, само специалните, доказалите се хора. Аз съм мнооого-много специален човек. 

За човека без граници

Вижте един елементаен импровизиран въпросник (който в никакъв случай не претендира за каквато и да е изчерпателност или валидност), в който ще потърсим персоналните си проекции и, вероятно ще отговорим най-бързо и лаконично на въпроса що е това човек без граници:

1. Извикайте в представата си образа на един относително успешен български политик – няма значение кой е това;

2. Избройте в импровизиран ред всички негови личностови качества, които ви подчиниха да гласувате за него на изборите, а след това и дефицитите му, които гневно отчетохте почти веднага, след като го поведохте към трона на властта;

3. 1+2=3. “3” е личностовата характеристика на човека без граници – егоцентричната личност.

Познаваме такива хора нали?

Човека без граници и неговата невротична нужда от утвърждаване

И виждаме прекрасни хора, с прекрасни професии, с висши лидерски роли, които упражняват, но това са все факти, които те самите, за съжаление, не оценяват.

Веднъж утвърдени (овластени), тези хора вече губят интерес, независимо дали става въпрос за много-красива жена или мъж, поредното директорско, министерско кресло или титла.

Не оценяват, защото са лакоми за още и още, и още утвърждавания…, за още и още повече власт.

А това на психофизиологично ниво е свързано с едно хронично неотпускане, напрежение, тревога – стрес, който те прогаря – а дори не усещаш как живота ти преминава в самотността на върха.

Инвестирането, изключително в манипулативното даване (инструментално подчинение) и очакваното планирано получаване (т.е. инвестирането на психична енергия изключително и само в обема на невротичното утвърждаване) е съпроводен от изключително интензивна и болезнена тревожност.

Тревожност, натрапчиво болезнена, тъй като амбициите на тези хора са в бъдещето. Бленуваните от тях още по-значими лидерски роли са с проекция в бъдещето. Очакванията им са в един единствен контекст, разгънат през активната дисфункционална тема на тяхната особено важна личност.

Преживяването за особено важна персона се случва под непрестанния съпровод на страха от загуба на контрол. И те, целейки се изключително във върховете на масовото признание, по-често нямат реалистична представа (реалистични граници) за собствените си възможности.

Нямат, защото живеят в бъдещето. Бъдеще, което все по-често ще ги наказва със самота и психиатрични диагнози.

Петър Петров, психолог, Варна, юни, 2016

Leave a Reply